О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр. София 11.05.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 30 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 546 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Р. П. И., чрез адв. М. Х. срещу решение от 18.12.2009 г. по в.гр.дело № 23/2009 г. на М. окръжен съд, с което е обезсилено решение от 18.11.2005 г. по гр.дело № 242/2005 г. на Районен съд гр. Б., с което е признато за установено по отношение на Р. Б. К., Н. Б. К. и П. Б. М., наследници на Ц. П. К. , б.ж. на гр. Б. правото на собственост на П. П. И. б.ж. на гр. Б. към момента на внасянето в ТКЗС на следния земеделски имот – нива от 5.1 дка в м.”Ш” в землището на гр. Б., част от който с площ от 3.816 дка е имот, възстановен на наследниците на Ц. П. К. , съставляващ имот № 0* по картата на землището по предявения от Р. П. И. установителен иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и при съществни нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че въззивния съд е решил правния въпрос относно допустимостта на иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, съответно за наличие на правен интерес от предявяването на иска с оглед установените факти по делото, в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор ответниците по жалбата Р. Б. К., П. Б. М. и Н. Б. К. , чрез адв. Г. Ц. изразяват становище за липса на предпоставките за допустимост на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Настоящото производство пред ВКС е второ по ред след постановено решение № 1243/16.01.2009 г. по гр.дело № 3* г. на IV г.о. на ВКС, с което е отменено решение от 28.02.2007 г. по гр.дело № 53/2006 г. на М. окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване по първият поставен правен въпрос по следните съображения:
За да приеме, че предявеният иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим съдът е установил, че със заявление № 503/28.10.93 г. наследодателят на жалбоподателката П. П. И. заявил за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, от които нива от 6.500 дка в м.”Ш” в землището на гр. Б.. С решение № 1110/31.01.2000 г. на ПК Б. му е признато правото на собственост върху заявените имоти и е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 5.100 дка в м.”Ш”, и е отказано възстановяване правото на собственост върху нива от 0.300 дка и нива от 1.400 дка в същата местност поради това, че попадат в разпоредбите на чл.10б от ЗСПЗЗ – изграден водоем. С писмо № 86/15.07.2004 г. на ОСЗ Б. , издадено възоснова на подадена молба от ищцата последната е уведомена, че не може да се издаде скица и се възстанови реално имот от 5.100 дка в м.”Ш” на гр. Б., поради наличие на спор за материално право – част от имота от 3.810 дка попада върху имот № 5* нива, правото на собственост върху която е възстановена в полза на наследниците на Ц. П. К. – ответници по иска.
Със заявление № 5803/04.03.92 г. наследниците на Ц. П. К. поискали да им се възстанови собствеността върху земеделски земи, от които нива от 4.600 дка и зеленчукова градина от 0.300 дка в м.”Ш” на гр. Б.. С решение № 270/21.12.2000 г. на ПК Б. на посочените наследници-ответници по иска е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 4.894 дка в м.”Ш” означена като имот № 0* по картата на землището. С решението съдът е приел, че не е налице спор за материално право към минал момент, тъй като страните по делото нямат претенции наследодателите им да са собственици на един и същ имот към момента на образуване на ТКЗС, който да е възстановен на един от тях, а за разполагане на вече възстановени им различни имоти върху картата – т.е. при идентифицирането на имотите към настоящият момент. Според съда спора следва да се реши по административен ред, изключващ общия исков ред, поради което е направил решаващия извод, че иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим.
Поставеният правен въпрос от жалбоподателката е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС. Според указанията, дадени в ТР № 1/97 г. правния интерес е предпоставка за допустимостта на установителния иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ. Правен интерес е налице, когато има висящо административно производство по чл.14,ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия – ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ, а когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне, поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ предявяването на иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В настоящият случай в полза на наследодателя на ищцата, като заявител е било признато право на възстановяване и е възстановено правото на собственост върху земеделска земя – нива от 5.100 дка в м.”Ш” в землището на гр. Б. в стари реални граници. Окончателно възстановяване на правото на собственост върху част от същия имот от 3.816 дка е постановено в производство по чл.14,ал.1-3 от ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на ПК/сега ОСЗ/ гр. Б. № 270/21.12.2000 г. в полза на ответниците по иска, като наследници на Ц. П. К. С оглед на така установените факти по делото съдът намира, че правния въпрос по допустимостта на иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, съответно за наличието на правен интерес е решен в противоречие със задължителните указания, дадени в ТР№ 1/97 г. на ОСГК на ВКС. След като с влязло в сила решение по чл.14,ал.1-3 от ЗСПЗЗ собствеността върху спорния имот е възстановена в полза на други заявители – на ответниците по иска за ищцата съществува възможност при влязло в сила положително съдебно решение, ако такова бъде постановено по предявения иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ да иска изменение на влязлото в сила решение на ОСЗ относно ответниците по иска на осн.чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ. Следователно за жалбоподателката – ищца е налице правен интерес от търсената с иска чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ защита. Поради това обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 от ГПК по поставения правен въпрос.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Д. касационно обжалване на решение от 18.12.2009 г. по в.гр.дело № 23/2009 г. на М. окръжен съд.
Указва на жалбоподателката да внесе в едноседмичен срок от съобщението сумата 25 лв. държавна такса по сметка на ВКС и да представи доказателства за внасянето, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на П. на II г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: