О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. София, 02.03.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 19 февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 173 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Л. А. П. срещу решение от 14.07.2009 г. по гр.дело № 1792/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 03.12.2007 г. по гр.дело № 11219/2006 г. на Софийски районен съд. С последното решение е отхвърлен предявения от Л. А. П. срещу Л. А. А. иск по чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ за установяване правото й на собственост върху 1/5 идеална част от недвижими имоти, представляващи земеделски земи, подробно описани в 14 пункта от решението, находящи се в землището на с. Б.. В касационната жалба се мотивират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК – наличие на правен въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Цитирани са две решения на ВС – решение № 564–78-I и решение № 2284-67-I, които не са приложени към изложението.
Ответницата по жалбата е изразила становище, чрез адвокат-пълномощник за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че предявеният установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 97, ал.1 от ГПК/отм./ е неоснователен. За да изведе този извод съдът е взел предвид, че с три решения на ПК П. през 1997 г. на наследниците на П. А. и на Д. А. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху земеделски имоти общо 14 на брой в землището на с. Б.. П. е, че наследодателката на страните по делото В. П. Т. е наследник по закон на П. А. и Д. А. – дъщеря. С предварителен договор от 27.09.1997 г. за продажба на недвижими имоти В. Т. поела задължението да продаде на жалбоподателката – ищца 1/5 идеална част от процесните имоти за сумата 2 500 000 лв./стари лв./, които получила при сключване на договора. Прието е, че през 2004 г. Вена Т. починала и оставила наследници по закон страните по делото. Като е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е обосновал извода, че ищцата не е придобила собствеността върху 1/5 идеална част от процесните недвижими имоти, тъй като от началния момент – сключване на предварителния договор за покупко-продажба на последните 27.09.1997 г. до предявяване на иска на 19.05.2006 г. не е изтекъл 10-годишния давностен срок, предвиден в разпоредбите на чл. 79, ал.1 от ЗС. Прието е, че сключения предварителен договор не е годно правно основание, което да направи ищцата-купувач по договора собственик.
За да се допусне до касационно обжалване решението на Софийски градски съд по гр.дело № 1792/2009 г. жалбоподателката следва да формулира ясно и точно правният въпрос – материалроправен или процесуалноправен, който е обусловил правните изводи на съда и съответно е разрешен при наличие на предпоставките, посочени в т.1,2 и 3-та на чл.280,ал.1 от ГПК. Задължение на жалбоподателката е да формулира правният въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. В настоящият случай в изложението, приложено към касационната жалба не е посочен ясно и точно правният въпрос, който е решен от въззивния съд, като жалбоподателката е отразила, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на осн.чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3-та от ГПК, без да е мотивирано наличието на предпоставките – противоречие с практиката на ВКС, правен въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата, както и същият да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението са цитирани две решения на ВС – решение № 564–78-I и решение № 2284-67-I.
П. липса на точно и ясно формулиран на материалноправен и/или процесуално правен въпрос съдът е възпрепятстван да прецени решен ли е същият в противоречие с практиката на ВКС. Още повече, че жалбоподателката не е посочила такава практика – тълкувателни решения на О. събрание на гражданската и търговска колегии, съответно на общото събрание на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС, нито тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Жалбоподателката не е мотивирала наличието на предпоставките, предвидени в чл. 280,ал.1, т. 2-ра от ГПК в каквато насока са отразените две решения на ВС, нито предпоставката, визирана в т. 3-та. С решение № 564/16.03.1978 г. по гр.дело № 3365/77 г. на ВС I г.о. е прието, че разпоредбите на чл.19,ал.3 от ЗЗД намират приложение във всички случаи, когато по договорен ред е поето задължение за изразяване на воля за бъдеща правна сделка, а не само в случаите, когато за действителността на тази сделка се изисква нотариална форма или нотариално заверени подписи и че правото на оперативно управление не може да се учредява по реда на чл.19,ал.3 от ЗЗД. Това решение не е постановено по сходна хипотеза. С обжалваното решение решаващите изводи на въззивнния съд не са основани на разпоредбите на чл.19, ал. 3 от ЗЗД. С решение № 2284/07.12.1967 г. по гр.дело № 1685/1967 г. I г.о. ВС е приел, че владелецът, който е придобил владението на недвижим имот от собственика възоснова на нищожен предварителен договор не може да се ползува от правата на добросъвестен владелец по чл.71 и чл.72 от ЗС. По същото дело ВС е решил въпроса дали ответницата като владелец на недвижимия имот, получила владението по предварителен устен договор, дължи на собственика добивите, които е получила от вещта и дали дължи обезщетение за ползуването на вещта, което налага извода, че съдът се е произнесъл по хипотеза съвсем различна от настоящата и при различни представени от страните доказателства.
Наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 от ГПК означава, че решеният от въззивния съд правен въпрос по делото от значение за изхода му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното приложение на закона. Решеният правен въпрос от въззивния съд ще е от значение за развитието на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай. Доводите на жалбоподателката в изложението сочат на неправилност на обжалваното решение, но не и наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
Поради това, че жалбоподателката Л. П. не е обосновала наличието на правен въпрос, включен в предмета на спора, който е обусловил правните изводи на съда, както и не е обосновала нито една от предпоставките за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1,т.1-3 обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 14.07.2009 г. по гр.дело № 1792/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: