О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 28.01.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1372 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Б. З. от с. Ф.,О. Т. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 17.04.2009г. по гр.д. №141/2009г.,с което въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на З. Б. З.,че към 1968г. Л. С. П. е била собственик на имот с площ от 35 кв.м.,заграден между буквите А-Б-С-Д-Е-А и оцветен в зелено по скица №2 на вещото лице,който погрешно е бил записан в кадастралния план на с. Ф. от 1968г. като принадлежащ към парцел ****,160 в кв.9 вместо към притежавания от нея парцел **** в кв.9.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че постановеното от въззивния съд решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е да се уеднакви практиката по сравнително новия ЗКИР, доколкото по този закон има изобилна практика само на адаминистративните съдилища. Поставя се и въпросът доколко разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗКИР представлява годно правно основание за разрешаване на спор за собственост и то към минал момент.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Л. С. П. изразява становище само по основателността на подадената от З. Б. З. касационна жалба,но не и по въпроса дали са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Л. С. П. иск е основателен,въззивният съд е приел,че искът касае принадлежността на правото на собственост към един минал момент /изготвяне и одобряване на кадастралния и регулационен план на селото/,като в случая е установено,че съседните парцели са имали ясно изразени материализирани граници,които е следвало да бъдат отразени в кадастралния план. Очертаването на различни граници според съда сочи на допусната грешка в одобрения кадастрален план и съответно на основателност на заявената претенция.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза,в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за разрешен от въззивния съд въпрос по приложението на правна норма,която е неясна или непълна,или на правна норма,по приложението на която липсва съдебна практика,както и когато са налице обстоятелства, обосноваващи необходимостта от даване на ново и различно тълкуване на нормата и за промяна на установената съдебна практика по нейното приложение. В случая подобна хипотеза не е налице.
На първо място следва да се отбележи,че в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се поставя конкретен въпрос по приложението на чл.53,ал.2 ЗКИР,чието разрешаване да обуслови наличие на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване в посочения по-горе смисъл. Принципното уеднаквяване на практиката на съдилищата по приложението на определена правна норма не може да се постигне по реда на чл.290 и сл. ГПК при липса на точно дефиниран въпрос,по който да може да се приеме,че подобно уеднаквяване е необходимо. Освен това преодоляването на противоречията в практиката на съдилищата сочи на друго основание за допускане на касационно обжалване,което обаче в случая не се поддържа да е налице,нито се представят или посочват съдебни актове,които да обосноват наличието на подобно противоречие. Не се сочат и обстоятелства,които да обосноват наличие на предпоставки за промяна на установената към настоящия момент практика на съдилищата по приложението на чл.53,ал.2 ЗКИР,като тезата на касатора, че по приложението на тази правна норма има изобилна практика само на административните съдилища не може да бъде споделена – въпросите по приложението на ЗКИР,които се разглеждат по реда на АПК касаят само административното производство по изготвяне и одобряване на кадастрални карти,но не и разрешаването на спорове за материално право, по които е налице изобилна практика на гражданските съдилища.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържа изразяване на недоволство от изводите на въззивния съд по приложението на чл.53,ал.2 ЗКИР,но не и съображения за наличие на значим за изхода на спора въпрос,който да сочи и на необходимост от допускане на касационно обжалване на поддържаното от касатора основание. Както вече беше отбелязано,налице е практика на съдилищата по приложението на тази правна норма,вкл. и практика на ВКС според която спорът по чл.53,ал.2 ЗКИР касае именно принадлежността на правото на собственост върху имота към един минал момент /изработването и одобряването на кадастрален и регулационен план/,с която въззивният съд изцяло се е съобразил и за промяна на която липсва основание,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване с оглед на съдържащите се в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съображения.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 17.04.2009г. по гр.д. №141/2009г. по описа на Пернишкия окръжен съд по подадената от З. Б. З. касационна жалба вх. №3112/02.06.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: