Определение №103 от по гр. дело №1204/1204 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 103
 
София, 04.02.2010 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година,в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Елса Ташева
                                     ЧЛЕНОВЕ:   Светлана Калинова
                                                               Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1204 от 2009година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. С. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 30.07.2009г. по гр.д. №488/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от П. И. С. срещу Г. Х. Б. иск за предаване владението върху ПИ №1528 по ПНИ на с.о.”М”,гр. Варна с площ от 487кв.м.,предявен по реда на чл.108 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали придобивната давност за имоти,подлежащи на реституция,попадащи в селищни образувания, започва да тече от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и се прекъсва с всяко надлежно действие на администрацията по възстановяване на собствеността /издаване на решение на ПК/ОСЗ/,издаване на заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ,съставяне на протокол за въвод във владение,издаването на заповед по чл.34 ЗСПЗЗ/, за който въпрос поддържа,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. Х. Б. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от П. И. С. иск е неоснователен,окръжният съд е приел,че Г. Х. Б. е установил владение върху процесния имот в периода 1986-1987г. и го е владял до предявяване на иска,както и понастоящем. Отстранен е от имота на 04.12.2001г.,но с това давността не е прекъсната,тъй като изгубването на владението е продължило по-малко от 6 месеца – Г. Х. си е възвърнал владението през пролетта на 2002г. Поради това е прието,че упражняваното от Г. Х. владение е било непрекъснато,същият е придобил правото на собственост върху имота по давност и го владее на правно основание.
Поддържаната от касатора теза за произнасяне на въззивния съд по въпрос,имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да бъде споделена. Разпоредбите на чл.79,ал.1 ЗС и на чл.81 ЗС не са неясни,непълни, нито противоречиви и по приложението им съдилищата са се произнасяли многократно.реждащите производството по възстановяване на собствеността разпоредби на ЗСПЗЗ не сочат на необходимост от промяна на установената практика на съдилищата,нито за осъвременяване на тълкуването на разпоредбите на ЗС,касаещи елементите на фактическия състав на придобивната давност,вкл. и разпоредбите,касаещи прекъсване на давността,доколкото по отношение на възможността за придобиване по давност на право на собственост върху земеделски земи,правото на собственост върху които подлежи на възстановяване са установени специални правила /чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ и чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ/,които в случая са съобразени от съда. Въпросите за значението на индивидуалните административни актове и правните им последици с оглед прекъсване на давността също многократно са поставяни за разглеждане от съдилищата. Решението на въззивния съд съответствува на константната практика по приложението на чл.79,ал.1 ЗС и чл.81 ЗС. Поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.07.2009г. по гр.д. №488/2009г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от П. И. С. касационна жалба вх. № 29145/28.08.2009г.
Определението е окончателно.
 
Председател: Членове:
 
 

Scroll to Top