О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 19.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1254 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. Т. и И. А. Т. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 14.07.2009г. по гр.д. №1277/2008г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от И. А. Т. и Р. К. Т. срещу Р. И. А.,И. Г. Д. и Г. В. Д. иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на продадения от Р. И. А. на И. Г. Д.,в брак към момента на сключване на договора с Г. В. Д.,с н.а. №110,том VІ,н.д. №946/28.12.2005г. на нотариус Д. Б. недвижим имот – дворно място с площ 1190кв.м. по документ за собственост,а по скица 1209кв.м.,съставляващо ПИ №849 по плана на м.”Б”,гр. Варна.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за възможността за придобиване по давност на реално обособена част от парцел,по който е налице противоречива практика с оглед представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС,както и по въпроса за приложимия по отношение на изтичането на придобивната давност закон, за който въпрос поддържат,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. И. А. изразява становище само досежно наведените касационни основания,но не и за наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационна жалба И. Г. Д. и Г. В. Д. не изразява становище досежно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от И. А. Т. и Р. К. Т. иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че Р. А. е установила фактическа власт върху имота през 1988г. въз основа на решение за извършване на делба,което макар да е нищожно поради неучастие на съсобственик,е основание за начало на давностно владение върху имот №849. Осъществявала е фактическа власт с намерение за своене върху поставения в неин дял имот необезпокоявано,непрекъснато и явно от момента на извършване на делбата /1988г./ до 2005г.,когато е продала имот №849 на И. Г. Д.. С оглед разпоредбата на чл.29 ЗСГ е прието,че давността следва да бъде зачетена за периода 14.03.1990г.-2000г.,след изтичането на който Р. А. е придобила по давност в индивидуална собственост имот №849. Прието е,че предявилите иска лица нямат качеството съсобственици и поради тази причина предявеният от тях иск е неоснователен,тъй като за успешното провеждане на този иск на първо място следва да се установи,че е налице съпритежание на правото на собственост върху имота. Този извод е основан не само на факта,че Р. А. е придобила по давност реално обособен имот в индивидуална собственост,но и на констатацията,че предявилите иска лица през 2004г. са придобили по договор за прехвърляне също реално обособен имот,а именно имот №850 и не се легитимират като съсобственици на имот №849. Изводът,че Р. А. е придобила собствеността върху имот №849 по давност е основан на неоспореното установяване на фактическа власт през 1988г.,упражняването й до 2005г. и установената в чл.69 ЗС презумпция,която не е опровергана.
Във връзка с твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за възможността за придобиване по давност на реално обособена част от парцел ****а посочени решение №673/21.02.1983г. по гр.д. №4066/1982г. на І ГО на ВС,решение №1316/26.10.2001г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №2381/2000г. и решение №186/19.02.1987г. по гр.д. №154/86г. на ОСГК на ВС,в които се приема,че при действието на ЗТСУ не е допустимо придобиването както на реално определени,така и на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез давностно владение върху реално определени части от такива парцели. В настоящия случай обаче не е налице извод за придобиване по давност на реално определена част от урегулиран имот /дворищнорегулационен парцел/. Процесният имот не е урегулиран и сочената от касаторите съдебна практика не касае хипотеза,идентична или сходна с процесната,с оглед на което не може да се приеме наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Разрешеният в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС въпрос е извън предмета на настоящия правен спор.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за приложимия досежно изтичането на давността закон,а именно дали в случая приложение следва да намерят разпоредбите на ЗСГ или на ЗТСУ. Както вече беше отбелязано, приложимостта на ЗТСУ/отм./ е извън предмета на спора в сочения от касаторите смисъл по причина,че процесният имот не е урегулиран и по време на действието на ЗТСУ/отм./ не е представлявал дворищнорегулационен парцел. Освен това сочените разпоредби на ЗСГ и ЗТСУ,касаещи възможността за придобиване по давност не са неясни и не се нуждаят от специално тълкуване с оглед решаващия за изхода на спора въпрос,а именно налице ли е съсобственост върху имота.
Поставените от касатора въпроси не са разрешавани противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,нито се поставя въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.07.2009г. по гр.д. №1277/2008г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Р. К. Т. и И. А. Т. касационна жалба вх. № 27817/14.08.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: