О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 04.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1317 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Х. от гр. П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 30.05.2009г. по гр.д. №3176/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът по чл.97,ал.1 ГПК/отм./,предявен от Д. Б. Х. и Г. Б. Х. против О. П. за признаване правото им на собственост върху тази част от ПИ №№933 и 506,за която с невлязла в сила заповед №ОА-409/06.03.2007г. е отреден УПИ ХVІ-506,933,кв.353-нов,269 стар по плана на гр. П., кв.”Т”.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложимостта на чл.2,ал.1 ЗВСОНИ в хипотеза на частично застрояване на имота,при която свободната част е достатъчна за обособяване на самостоятелен парцел,но следва да се извърши преценка за съответствието и с изискването на чл.54 ППЗТСУ/отм./ и чл.19 ЗУТ за лице на парцела,в противоречие с разрешението,дадено в ТР №1/1995г. С оглед различието в разпоредбите на чл.54,ал.8 ППЗТСУ/отм./ и чл.19,ал.5 ЗУТ поставя и въпроса към кой момент следва да се преценява наличието или липсата на законните предпоставки за възстановяване на собствеността-дали към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила или към момента на предявяване на иска и следва би да се държи сметка за влезлите в сила регулационни планове,за който въпрос поддържа,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба О. П. изразява становище само по основателността на подадената касационна жалба,но не и дали са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Д. Б. Х. и Г. Б. Х. иск е неоснователен, въззивният съд е приел,че Д. Б. и Г. Б. са наследници по закон на Д. Г. Х. ,от която по реда на ЗОЕГПНС са отчуждени през 1948г. парцели V и VА,а Д. Б. е частен правоприемник по силата на договор за продажба,сключен през 2000г.,на наследник по закон на Е. С. ,от която по реда на ЗОЕГПНС е отчужден парцел ****. През 1968г. върху отчуждените имоти в полза на ЖСК”Ж” е отстъпено право на строеж за 5-етажна жилищна сграда,като правото на строеж е реализирано. Прието е,че с построяването на сградата имотът е загубил своя самостоятелен характер, станал е обща част по предназначение и не съществува реално до размерите,в които е отчужден,а доколкото незастроената част от имота не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за образуване на самостоятелен парцел ****няма лице към улицата/,то не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.2,ал.1 ЗВСОНИ.
Във връзка с твърдението за разрешаване на първия поставен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/1995г./ следва да се отбележи,че в случая е налице хипотеза,при която от съществено значение за съответствието на незастроената част от имота с изискванията на съответния териториален и устройствен закон е възможността имотът да има лице откъм улицата,с оглед на което законът предвижда допустимо отклонение,което обаче следва да бъде изрично предвидено в действуващ подробен устройствен план. Само в такъв случай може да се приеме,че следва да намери приложение даденото в ТР №1/1995г. разрешение за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ върху незастроената част от имота. Липсата на влязла в сила заповед за изменение на ПУП сочи на липса на основание за приложимостта на чл.19,ал.5 ЗУТ /евентуално на чл.54,ал.8 ППЗТСУ/отм./ ,а оттам и на липса на противоречие с даденото в ТР №1/1995г. разрешение в твърдяния от касатора смисъл.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос,а именно по въпроса към кой момент следва да се преценява наличието или липсата на законните предпоставки за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ. В случая,както вече беше отбелязано, наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността е свързано с изискванията незастроената част от имота да има лице откъм улица,което пък е свързано с необходимостта допустимото отклонение да бъде отчетено с влязъл в сила подробен устройствен план. Въпросът,който обуславя крайния извод за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността следователно не е свързан с приложимостта на разпоредбите,действуващи към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ,а с приложимостта на разпоредбите,касаещи начина на одобряване и влизане в сила на ПУП. Приложимостта на сочените от касатора правни норми не е обусловила изводите на съда за неоснователността на предявения иск, поради което и поставеният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос не сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Не е налице въпрос,който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,нито имащ значение за крайния изход на спора въпрос,който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.05.2009г. по гр.д. №3176/2008г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Д. Б. Х. касационна жалба вх. № 15586/10.07.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: