О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 04.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1228 от 2009година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. И. и А. О. И. срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, постановено на 14.07.2009г. по гр.д. №189/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по отношение на Х. И. И. и А. О. И.,че Х. Ю. И. и Н. Р. И. са собственици по силата на давностно владение на масивна жилищна сграда на един етаж,със застроена площ от 51.30кв.м.,състояща се от две стаи и салон,построена в поземлен имот с площ 879кв.м.,съставляващ пл. №79 в кв.15 по плана на с. В. поляна,община Кърджали и е отменен на основание чл.431,ал.2 ГПК/отм./ н.а. за собственост по давност №170,том 2,рег. №3975, н.д. №357/18.04.2006г. и н.а. за продажба №171,том 2,рег. №3977,н.д. № 358/18.04.2006г. в частта,касаеща процесната сграда.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на предпоставките на чл.79 ЗС ,по който е налице противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК/с оглед посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС/,както и по въпроса за придобиване право на собственост по давност по време на действието на ЗСГ/отм./ с оглед разпоредбата на чл.29 от същия закон,за който въпрос обаче не е посочено кое от основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа,че е налице.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Х. Ю. И. и Н. Р. И. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Х. Ю. И. и Н. Р. И. иск е основателен,въззивният съд е приел,че Х. и Н. И. са построили сградата през 1980г. по време на брака си в имот,собственост на Х. И. С оглед показанията на разпитаните свидетели и признанията на ответниците по предявения иск е прието,че Х. и Н. И. ,понастоящем установили се да живеят предпочтително в Република Т. ,през времето,през което се връщат се установяват в процесната къща. В тяхно отсъствие къщата стои заключена. Живели са в къщата и до заминаването си за Република Т. през 1993г.,т.е. повече от 10 години след построяването й необезпокоявани от никого,връщали са се от Република Т. в къщата със съзнанието,че са собственици на същата,поради което продължавали да полагат грижи за състоянието й,прекарвайки ток и вода,с оглед на което е прието,че са придобили собствеността на имота по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
По поставения в изложението въпрос в посоченото от касаторите решение №636/04.12.2003г. на ВКС по гр.д. №144/2003г. е прието,че възражение за изтекла придобивна давност на едни отчасти или изцяло чужд недвижим имот може да бъде уважено само доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл.79,ал.1 ЗС по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при пълно и пряко доказване. Посочено е и решение №830/27.06.2008г. по гр.д. №4076/2007г. на V ГО на ВКС,в което е прието,че за да ес приеме,че упражняваната фактическа власт върху чужд имот има за последица придобиване на имота,е необходимо не само да се докаже,че е продължила в период от 10 години,но и че е налице завладяване на имота /съзнание за своене/,което да е демонстрирано,а не укрито от действителния собственик. Аналогични изводи по приложението на чл.79,ал.1 ЗС е направил и въззивният съд в обжалваното решение – позоваването на изтекла придобивна давност в полза на Х. и Н. И. е прието за основателно,тъй като по делото е установено,че са упражнявали фактическа власт върху имота повече от 10г. /от 1980г. до 1993г./ необезпокоявано и непрекъснато,а след това са продължили да демонстрират намерение да считат имота за свой, връщайки се от Република Т. в къщата със съзнанието,че са собственици на същата и продължавайки да полагат грижи за състоянието й без противопоставяне от страна на ответниците,демонстрирайки това свое намерение и спрямо тях. Не е налице противоречиво разрешаване на поставения от касаторите въпрос,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касаторите въпрос.
По втория поставен въпрос,свързан с възможността за придобиване право на собственост по давност по време на действието на ЗСГ в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е посочено коя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК се поддържа да е налице. Освен това не се обосновава и приложимост на ЗСГ/отм./ доколкото в самото изложение се твърди,че с. В. поляна не е включено в списъка на населените места,за които този закон намира приложение. Не са посочени решения на съдилищата, които да съдържат противоречиво разрешаване на въпрос,сходен с поставения,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по този въпрос.
По поставените от касаторите въпроси не е налице противоречие с практиката на ВС или ВКС,нито е обосновано същият да е разрешаван противоречиво от съдилищата,поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.07.2009г. по гр.д. №189/2009г. по описа на Кърджалийския окръжен съд по подадената от Х. И. И. и А. О. И. касационна жалба вх. № 135/06.08.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: