О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 16.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1412 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. Б. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 17.07.2009г. по гр.д. №1925/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Б. Б. М. срещу Ц. П. М. и Н. Х. К. иск за делба на апартамент №66,находящ се в гр. С.,ж.к.”Х”,бл.67,вх. Б.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС по въпроса за приложението на чл.19,ал.3 СК, 1985г./отм./ с оглед произхода на вложените при придобиване на имота по време на фактическата раздяла средства.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Н. Х. К. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане,като съделителката Ц. П. М. поддържа,че установената в чл.19,ал.3 СК,1985г./отм./ презумпция не следва да намери приложение, тъй като имотът е придобит по време на фактическата раздяла между нея и съделителя Б.
За да достигне до извода,че не са налице предпоставките за допускане на процесния апартамент до делба,въззивният съд е приел,че макар апартаментът да е придобит на името на Ц. П. М. през 1993г. по време на брака й с Б. Б. М. ,установената в чл.19,ал.3 СК,1985г./отм./ презумпция не следва да намери приложение, тъй като тези двама съделители са били в трайна фактическа раздяла, започнала малко след сключването на брака през 1990г. и продължила над 3 години,вкл. към момента на придобиване на апартамента.
Поддържаната от касатора теза,че изводите на съда по приложението на чл.19,ал.3 СК,1985г./отм./ противоречат на трайната практика на ВКС не може да бъде споделена. За да достигне до извода за неприложимостта на тази разпоредба,съдът изцяло се е съобразил с дадените в ТР №35/1971г. на ОСГК на ВС,т.2 указания по приложението на материалния закон за имущества,придобити по време на трайна фактическа раздяла,като е съобразил продължителността на тази фактическа раздяла и невъзможността апартаментът да е придобит с общи средства с оглед данните по делото,вкл. с оглед обстоятелството,че при трайната фактическа раздяла между съпрузите липсва икономическа връзка,поради което според ТР 35/1971г. не може да се приеме,че придобитите имущества са в резултат на съвместните усилия на съпрузите.
И след като изводите на въззивния съд съответствуват на указания, дадени в тълкувателно решение на ВС и при липса на данни за последваща промяна в съдебната практика,не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 17.07.2009г. по гр.д. №1925/2008г. по описа на Софийски градски съд по подадената от Б. Б. М. касационна жалба вх. №41405/05.08.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: