О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 22.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1309 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. С. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 18.05.2009г. по гр.д. №3255/2007г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Е. А. С. против Р. С. К. и Б. Я. К. иск за признаване за установено,че е собственик по давностно владение на 1/8 ид.част от ПИ 00702.531.015.001 по кадастралната карта на гр. А.,с адрес ул.”П” №54, с площ 531 кв.м. и на 1/8 ид.част от двуетажна полумасивна жилищна сграда от 97 кв.м. и 1/8 ид.част от стопанска постройка.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога едно лице упражнява фактическа власт върху имота като владелец,а кога като държател,по който е налице противоречива практика,с оглед представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на ВС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. С. К. изразява становище само по основателността на подадената от Е. А. С. касационна жалба,но не и по въпроса дали са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният установителен иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че не е доказано Е. А. С. да е упражнявала фактическа власт/господство,обладаване на вещта,възможност да действува непосредствено върху вещта/ върху имота в продължение на повече от 10 години. Обстоятелството,че през 2006г. е декларирала като единствен недвижим имот 4/6 ид.части от друго жилище, находящо се в гр.”Б” е прието,че означава,че не е считала процесния имот за свой. Прието е,че не е доказано през 1966г. нейният брат С/Смаил К. / да е закупил имота и за нея,тъй като не е установено сключеният на 07.07.1966г. договор за продажба да е привиден в твърдяния от Е. А. смисъл. Прието е също така,че от 1977г. Е. А. живее в жилището в кв.”Б” и не е пребивавала в процесния имот трайно,а само е посещавала майка си без да владее самия имот.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по приложението на чл.68 ЗС касаторът се позовава на решение №1796/03.06.1996г. на ІV ГО на ВС,в което е прието,че дали лицето,което се намира в недвижим имот е владелец или държател зависи от установените по делото факти,доказващи наличието на обективния и субективен елемент на отношенията по повод имота,като всяка вещ, независимо от това чия собственост е ,както и дали е в свободния граждански оборот или не,може да бъде предмет на владение.
Тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не може да бъде споделена,тъй като даденото от въззивния съд разрешение по поставения въпрос съответствува на становището по приложението на чл.68 ЗС, изразено в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на ВС,а именно,че вида на фактическата власт с оглед намерението,с което същата е била упражнявана,следва да се определя винаги въз основа на конкретните факти,които са установени по делото. В този смисъл е възможно по различни дела съдилищата да са изразявали различни становища,което обаче не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК-основаните на различната фактическа обстановка изводи за основателността на предявения иск не обуславят наличие на противоречива практика ако не е налице противоречие,което да касае приложимостта на правната норма.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 18.05.2009г. по гр.д. №3255/2007г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Е. А. С. касационна жалба вх. №14526/29.06.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: