О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 16.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1440 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. И. Й. от гр. С. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 17.12.2008г. по гр.д. №2592/2007г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е разпределено ползуването на надпартерен етаж и барака в северната част,построени в дворно място,застроено и незастроено от 725кв.м.,съставляващо УПИ * в кв.86 по плана на гр. К. между Ч. И. Й.,Р. Г. И. и М. Н. Х. и вместо това реалното ползуване на имота е разпределено по приетото във въззивното производство основно заключение на СТЕ и скица-проект №2.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса по приложението на чл.32 ЗС като е извършил разпределение при предвиждане на възможност за достъп до ползуваната от един от съсобствениците част през частта,определена за ползуване на друг съсобственик,както и по въпроса за значението на експертното заключение в производство за разпределение на ползуването и адекватността на извършените чрез това заключение процесуални действия, за които въпроси касаторът поддържа,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касационна жалба Р. Г. И. и М. Н. Х. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода по какъв начин следва да бъде извършено разпределението на ползуването на съсобствения имот,въззивният съд е приел,че страните са съсобственици на имота при квоти 2/4 ид.части за Ч. И. и по ? ид.част за Р. Г. и М. Н. ; съсобствениците не могат да постигнат съгласие относно начина на разпределение на ползуването,което обуславя допустимостта на предявения иск. Прието е,че разпределението следва да бъде извършено съобразно установените в производството по делото права на страните по онзи вариант на експертното заключение,който е съобразен с броя на съсобствениците и техните права,както и с фактическото ползуване на помещенията.
Според настоящия състав,не може да бъде споделена тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса,касаещ приложението на чл.32,ал.2 ЗС,както и по въпроса за естеството и значението на експертното заключение в производство по разпределение на ползуването на съсобствен имот.
Разпоредбата на чл.32,ал.2 ЗС не е неясна,по приложението й е налице изобилна съдебна практика,според която разпределението следва да се извършва при съобразяване правата на страните в съсобствеността, характера и вида на застрояването,свободните от застрояване площи, възможността всеки съсобственик реално да ползува такава част от имота, която съответствува в най-голяма степен на притежавания от него обем права и други факти и обстоятелства,имащи значение във всеки конкретен случай за начините на ползуване на съсобствения имот. С така установената практика въззивният съд се е съобразил и настоящият случай не сочи на необходимостта от извършване на специално тълкуване. Следва да се има предвид също така,че производството по чл.32,ал.2 ЗС е обусловено с оглед своя предмет от необходимостта от изслушване на експертиза,която да даде при възможност няколко варианта за разпределение,отчитайки правата на страните в съсобствеността и възможностите за реално ползуване. Ако съществуват и други варианти, страните следва да изложат съображения за това и да ангажират допълнително заключение. С това,застъпено в съдебната практика становище,въззивният съд изцяло се е съобразил и липсват основания, както вече беше отбелязано,да се приеме,че разглежданият случай се отличава с такава специфика,че да налага специално тълкуване по поставените въпроси.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се поставя въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 17.12.2008г. по гр.д. №2592/2007г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Ч. И. Й. касационна жалба вх. № 2747/05.02.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: