О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 19.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1245 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ф. М. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 01.06.2009г. по гр.д. №670/2008г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от М. Ф. М. срещу Й. С. Й. и Ц. С. Й. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на поземлен имот,представляващ парцел **** с площ от 1 дка,находящ се в м.”П”,землището на с. Ш. дол.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е приключило и заявилото имота за възстановяване лице се легитимира като негов собственик и може да противопостави правата си на ползувателя по §4 ПЗР ЗСПЗЗ,по въпроса за предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС,както и по въпроса за значението на идентичността на имотите,претендирани от спорещите страни по предявен ревандикационен иск,по които се поддържа,че е налице противоречива практика с оглед представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Й. С. Й. и Ц. С. Й. изразяват становище,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от М. Ф. М. ревандикационен иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че заповед № ЛС-01-1199/19.09.2006г. на кмета на Община С.,с която е признато право на М. Ф. М. на основание §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху процесния имот,е издадена при липса на материалноправни предпостави за това,тъй като на молителя не е било предоставено надлежно право на ползуване въз основа на акт по §4,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ,както и по причина,че имотът е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Прието е,че представеното по делото удостоверение №4/01.06.1966г. не установява надлежно предоставяне на право на ползуване,тъй като посочените в него решение на ДС на ДЗС-гр. Самоков и на ИК на Софийски окръжен народен съвет не са индивидуализирани пълно,което поставя сериозно съмнение относно тяхното съществуване и не са индивидуализирани по начин,който да позволява установяването им. И тъй като не е установено да е било взето решение от ИК на Окръжния народен съвет за предоставяне на ползуването съгласно изискването на т.9 от ПМС №21/1963г. е прието,че предявилото иска лице М. Ф. не е доказала по пътя на пълното и главно доказване предоставянето на право на ползуване по предвидения в закона ред,което да й даде правото да изкупи имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Прието е също така,че имотът е предмет на реституция /заявен е за възстановяване от наследниците на С. И. В. /,което е пречка за изкупуването по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,дори производството по възстановяване на собствеността да не е приключило.
Във връзка с твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса кога производството по възстановяване на собствеността е приключило и заявилото имота за възстановяване лице се легитимира като негов собственик,с оглед на което може са противопостави правата си на ползувателя по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено решение №1078/01.10.2007г. по гр.д. №1107/2006г. на V ГО на ВКС,в което е прието,че легитимиран собственик на земеделска земя по исковете за собственост е този,който има позитивно решение на ПК,придружено със скица и който може да установи,че ползувателят по §4,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ не е заплатил земята по цени,определени от МС.
На първо място следва да се отбележи,че така поставеният въпрос не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по причина,че естеството на предявения иск е различно,а оттам различни са и релевантните за спора факти,които следва да бъдат установени по пътя на пълното главно доказване,както и разпределението на доказателствената тежест. В настоящия случай ревандикационният иск е предявен от позоваващото се на изкупуване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ лице,а не от лицата,основаващи своите претенции за приключило производство по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,т.е. въпросът,който обуславя крайния изход на правния спор е установена ли е по категоричен начин по пътя на пълното главно доказване принадлежността на правото на собственост върху спорния имот към патримониума на предявилото иска лице,а не дали ответниците по предявения иск се легитимират като собственици въз основа на приключило производство по възстановяване на собствеността. Изводът на въззивния съд за неоснователността на предявения от М. Ф. иск не е основан на завършена в полза на ответниците реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Искът е отхвърлен по причина недоказаност наличието на предпоставките за придобиване на собствеността по реда на §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ,какъвто въпрос обаче в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се поставя. Съображения в тази насока се съдържат в касационната жалба,но без посочване на противоречива практика на съдилищата,която да обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №1048/03.10.2006г. по гр.д. №1062/2005г. на ВКС,в което е прието,че за успешното провеждане на иск по чл.108 ЗС необходимо условие е ищецът по безсъмнен начин да установи правата си на собственик,а ответникът да владее без правно основание спорната вещ. Изводите на въззивния съд за предпоставките,при наличието на които може да бъде уважен ревандикационният иск са аналогични – прието е,че предявилото иска лице,т.е. М. Ф. , следва да докаже правата си по несъмнен начин, поради което следва да се приеме,че не се установява наличие на противоречива практика по поставения от касатора въпрос.
Във връзка с твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за значението на идентичността на претендираните от спорещите страни имоти с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №381/08.06.2007г. по гр.д. №212/2006г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че следва да се изясни окончателният статут на имота и неговото местонахождение,както и това на имота на ответника,има ли съвпадение на двата имота и в кои части и дали същите се владеят от ответника. В настоящия случай обаче не може да се приеме,че така поставеният въпрос обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като неговото разрешаване не обуславя крайния извод на съда за неоснователност на предявениия иск. Както вече беше отбелязано,основният въпрос в настоящия случай е дали предявилото иска лице е установило правата си по категоричен начин,което установяване пък не е поставено в зависимост от наличието,респ. липсата на идентичност на имота,за който се твърди,че е бил предоставен за ползуване на праводателя на касатора с имота,заявен за възстановяване от ответниците по предявения иск. Въпросът за идентичността между двата имота би имал значение за крайния изход на спора само ако предявилото иска лице е установило наличието на останалите предпоставки за изкупуване по предвидения в §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ ред.
Не е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроси,които да са обусловили изхода на настоящия правен спор, поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 01.06.2009г. по гр.д. №670/2008г. по описа на Софийския окръжен съд по подадената от М. Ф. М. касационна жалба вх. № 1447/30.06.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: