О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 12.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на пети март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1346 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. И. Б.,А. И. А.,И. К. С.,М. С. К.,М. К. А.,Т. С. А. и Д. И. С. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 22.10.2008г. по гр.д. №2611/2007г.,поправено с решение от 30.06.2009г. по същото дело,с което постановеното от първоинстанционния съд решение е обезсилено и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за възможността да бъде предявен установителен иск при наличие на по-силно средство за защита,какъвто се явява ревандикационния иск,по който е налице противоречива практика.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. К. Д. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният иск за признаване за установено,че Р. К. Д. не притежава вещно право на ползуване върху реална част от ПИ №3646 по ПНИ на с.о.”Б”,гр. Варна с площ от 600кв.м. е недопустим ,въззивният съд е приел,че за предявилите иска лица,в полза на които с решение на ПК-Варна и заповед на кмета на Община В. по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху процесния имот,нямат правен интерес от установяването,тъй като с §4,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ правото на ползуване върху земеделски земи,предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на НС,на ДС или МС се прекратява. Единственият правен интерес би бил свързан с плащането на извършените в имота подобрения,определени със заповед № ФС-870/21.12.2005г. на кмета на Район “А”,Община Варна,която обаче е обжалвана пред аднимистративния съд. Прието е,че въпросът имал ли Р. К. качеството ползувател следва да се постави пред административния съд, тъй като се явява преюдициален досежно въпросните подобрения,но не обуславя наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск по общия исков ред.
Становището на касаторите,че въпросът за обусловеността на правния интерес от предявяване на установителен иск от възможността да се използува по-силно средство за защита,каквото се явява ревандикационният иск сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване не може да бъде споделено,тъй като подобно становище не е обусловило крайния извод на въззивния съд за недопустимостта на предявения иск. Същото е изложено само хипотетично от въззивния съд и не е послужило като основен мотив за постановяване на обжалвания съдебен акт. Съображенията на въззивния съд за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск са свързани с липсата на спор досежно принадлежността на правото на собственост и липса на връзка на обусловеност между правата,които предявилите иска лица имат върху имота и правата,които ответникът е притежавал върху имота преди влизане на ЗПСЗЗ в сила,по който въпрос не се установява да е налице противоречива практика на съдилищата. Преценката за допустимост съгласно трайната практика на ВКС следва да се извърши винаги с оглед наличието на конкретен правен интерес от предявяването на установителен иск и с тази практика въззивният съд се е съобразил изцяло,като е приел,че при липса на оспорване правото на собственост на предявилите иска лица /в случая с оглед на обстоятелството,че ответникът по предявения иск не се е възползувал от възможността да изкупи имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ/,не е налице правен интерес от отричане качеството “ползувател” на ответника към един минал момент.
Не е налице разрешаване на въпрос,имащ значение за крайния изход на спора,за който да е установено че е разрешаван противоречиво от съдилищата,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.10.2008г. по гр.д. №2611/2007г. по описа на Варненския окръжен съд,поправено с решение от 30.06.2009г. по същото дело по подадената от М. И. Б.,А. И. А., И. К. С.,М. С. К.,М. К. А.,Т. С. А. и Д. И. С. касационна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: