Определение №397 от по гр. дело №4248/4248 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 397/2009
 
гр.София, .03.06.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи юни  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛСА ТАШЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:   ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                             КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                
      
 
                                                                                           
                          със секретар
и с участието на прокурора                                                                                                                     
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело  под №  4248/2008 г.
 
 
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано е по касационната жалба на В. А. Т. от гр. С. срещу решение № 141/26.06.2008 г. по гр.дело № 704/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е отхвърлен иска й по чл.106 ал.3 ЗДСл.
Ответникът по касационната жалба К. за р. на с. изразява становище за нейната неоснователност и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът поддържа основания по чл. 280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно решение, защото счита, че то противоречи в обжалваната му част с практиката на съдилищата, освен това неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията си сочи съдебна практика – решение по гр.дело № 137 по описа за 2002 г. на ВКС и решение на КС № 5/6.04.1993 г. по к.д. № 6/93 г., както и становище по доктрината.
Касационният съд счита, че не са налице основанията, на които касаторката се позовава само с посочване на текста на трите самостоятелни хипотези на чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК, без изискващата се от процесуалната норма конкретизация на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл.280, ал.1 т.1 ГПК/, решаван противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1 т.2 ГПК/, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1 т.3 ГПК/.
Поради отсъствие на конкретизиране на тези съществени въпроси, касационният съд е ограничен в преценката си, която да го мотивира към изводи, че въззивният съд се е произнесъл по тях, съгласно някое от регламентираните в процесуалната норма на чл.280, ал.1 ГПК основания, при което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Позоваването само на текстовете, представляващи основания за допускане на касационно обжалване, без аргументация на твърдяните обстоятелства и само позоваването на практика на ВКС по конкретни казуси, не може да обоснове правен извод за противоречиво произнасяне на съдилищата по един и същи съществени материалноправен или процесуалноправен въпрос. нещо повече, позоваването на касаторката на решения на КС, както и на становища на доктрината не представлява, нито едно от основанията посочени в трите отделни хипотези на чл.280 ал.1 ГПК, за да бъдат предмет на обсъждане от касационния съд.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОНН ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 141/26.06.2008 г. по гр.дело № 704/2008 г. на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на В. А. Т. от гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
/ЕЛ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top