Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр.София, 08.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар АНИ ДАВИДОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ГРАЖДАНСКО дело под № 1267/2008 год.
Производството е по чл. 218 а, във вр.с чл. 218 б б.”в” ГПК /отм./, образувано по касационната жалба на С. С. М., К. В. Д. и Т. В. Д. от гр. С. кв. Драгалевци против решение от 2.11.2007 г. по гр.дело № 1595/2004 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му.
Ответницата по касационната жалба Д. М. П. от гр. С. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218 в ал. 1 и 2 ГПК /отм./, а при разглеждането й по съществото на оплакванията в нея касационният съд констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение от 4.02.2004 г. по гр.дело № 29550/2003 г. на Софийски районен съд, с което е уважен отрицателният установителен иск за собственост на ищцата, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за основателността и доказаността му, по чл.97 ал.1 ГПК /отм./. Съдът е приел, че към настоящия момент ответниците не са възстановили правото си на собственост, съгласно предвидения от ЗСПЗЗ административен ред, поради което и правото им на собственост върху процесния имот не е категорично доказано.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите, основаващи се на недопустимост на отрицателния установителен иск за собственост на ищцата, поради отсъствие на правен интерес, които намира за основателни, по следните съображения: предявен е отрицателно установителен иск, за признаване по отношение на ищцата, че ответниците на са собственици на земя от 700 кв.м., в землището на кв. Драгалевци”, м.”П”, при съседи: блок на ТКЗС, път, и А. К. , в какъвто смисъл се е произнесъл районният съд, като го е уважил и изводите му, като правилни и законосъобразни са споделени от решаващия съд.
Въззивното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, с който се търси защита на едно несъществуващо право на собственост върху идинтифицираната земя в исковата молба, поради отсъствие на правен интерес от търсената защита.
Ищцата няма интерес от търсената съдебна защита, защото самата тя се позовава на своето право на собственост единствено на представеното по делото у-ние № 1032/25.02.1964 г. на СГНС-ИК, с което й е учредено право на ползване върху процесния имот, на основание 21 ПМС. Съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху предоставената й за ползване по 21 ПМС се прекратява, освен ако ищцата е реализирала процедурата по пар.4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл няма доказателства по делото. Нещо повече, видно от представеното у-ние на СО – Район „В” по молбата на ищцата Д. М. П. за закупуване на имота, по реда на пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ, в м.”П” няма произнасяне, съгласно пар.62 ПЗР на ППЗСПЗЗ и няма постановено решение на комисията в този смисъл. Обстоятелството, че постановената заповед № РД-03-245/19.09.1994 г. на кметския наместник, с която е отказано извършването на оценка на процесната земеделска земя по молбата й, е отменена, с влязло в сила решение от 31.05.1995 г. на СГС по адм.дело № 2607/94 г. не е достатъчно, за да се мотивира извода, че в хода на настоящето съдебно производство ищцата се легитимира с придобито право на собственост, като ползвател, по отношение на който е реализирана изискуемата се от специалния ЗСПЗЗ процедура.
Съображенията налагат извода, че ищцата, която и към настоящия момент се легитимира само с право на ползвател, по отношение на който учреденото по ПМС право е прекратено, по силата на ЗСПЗЗ, не може да търси защита на твърдяно от нея право на собственост дори и за процесния имот, за който и касаторите не се легитимират с право на възстановена собственост, във възстановими стари реални граници, видно от представеното по делото решение № 802 от 26.07.1993 г. на ПК Д. , в което отсъства индивидуализация на имота, защото не е изготвен помощен план за местността, съгласно чл.28 ППЗСПЗЗ и отсъства заповед за одобряване от О. управител на Област София, видно от писмо № 94. Д.577/06.12.2006 г. на СО – Район „В”.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че недопустимото въззивно решение следва да се обезсили и производството по отрицателния установителен иск следва да се прекрати, затова
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 2.11.2007 г. по гр.дело № 1595/2004 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 4.02.2004 г. по гр.дело № 20550/2003 г. на Софийски районен съд, в частта с която е уважен отрицателният установителен иск за собственост на Д. М. П. от гр. С. против С. С. М., К. В. Д. и Т. В. Д., всички от кв. Драгалевци – София, по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по така предявения иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ