О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София,26.04.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 60 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. М. и Д. П. А. срещу въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 30.06.2009г. по гр.д. №724/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е съдът се е произнесъл по приложението на чл.79 ЗС,който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. С. Д. изразява становище,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявения от С. П. М. и Д. П. А. против М. С. Д. иск за установяване правото им на собственост върху дворно урегулирано място с площ от 358кв.м.,находящо се в с. Гоз,община Б. ,съставляващо УПИ * в кв.9 по плана на селото и за отмяна на н.а. №1 от 06.01.2000г.,том І,нот.д. №2/2000г. на нотариус при БРС.
Прието е,че съдържанието на съставения на 30.05.1992г. н.а. №145,с който наследодателят на ищците е признат за собственик по наследство и давност на процесния имот,е опровергано-не е установено по безпротиворечив и катогоричен начин за период от 10 години /1982г.-1992г./ Петър М. Ф. да е упражнявал фактическа власт върху имота и да е демонстрирал по отношение на останалите наследници на М. Ф. и по отношение на С. Д. Ф. намерението си за своене. Прието е,че не се установява по категоричен начин П. М. да е осъществявал владение с намерение за своене явно и необезпокоявано през 10-годишен период.
Касаторите поддържат,че разрешените от въззивния съд въпроси са от значение за точното и еднакво приложение на закона и за развитието на правото,като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се навеждат доводи само за неправилност на постановеното от въззивния съд решение и съображения какво представлява предвиденото в разпоредбата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,каквато е поддържаната от касаторите теза,в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за значението,което би имал за правилното прилагане на закона и за развитието на правото контретен материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в обжалваното решение. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси, свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика или от тълкуване на неясна или нова правна норма,както и с необходимостта от преодоляване на установена практика по причина настъпила промяна в обществените отношения,а не с оглед наличието на конкретни пороци на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост,които съставляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в касационната жалба се навеждат само доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,т.е. акцентира се единствено върху извършената от въззивния съд конкретна преценка на факти и доказателства,което обаче, както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Принципно се поставя единствено въпросът за предпоставките,при наличието на които следва да се приеме,че се е осъществило предвиденото в чл.79,ал.1 ЗС придобивно основание,но се поддържа,че този въпрос има значение за точното и еднакво прилагане на закона и аз развитието на правото.
Разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС обаче не е нито нова,нито неясна. По приложението на института на придобивната давност е налице изобилна съдебна практика досежно всеки един от елементите на фактическия състав на този придобивен способ и не се обосновава наличие на основание даденото от установената съдебна практика тълкуване да бъде променено с оглед спецификата на конкретния казус,респ. настъпила промяна в обществените отношения,в който смисъл за дадените с т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания. С оглед на това следва да се приеме,че соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
На основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 300.00лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.06.2009г. по гр.д. №724/2008г. по описа на П. окръжен съд по подадената от С. П. М. и Д. П. А. касационна жалба вх. № 6677/03.10.2009г.
ОСЪЖДА С. П. М. и Д. П. А. да заплатят на основание чл.78,ал.3 ГПК на М. С. Д. сумата 300.00лв. /триста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: