О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София,26.04.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 98 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. А. , Р. О. А.,К. О. А.,А. О. М.,П. В. Т.,М. Б. Т., Н. В. Б.,С. В. А.,Ц. Ж. Т. и В. К. Г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 28.10.2009г. по гр.д. №1239/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280,ал.1, т.2 ГПК, като се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса за материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и тяхното доказване и по-специално представлява ли препис-извлечението от емлячен регистър доказателство,посредством което може да бъде установена принадлежността на правото на собственост в производство по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ,решавани противоречиво от съдилищата.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният касаторите в качеството им на наследници на Т. Д. Б. иск за признаване право на възстановяване на собствеността върху гори и земи по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ,находящи се в землището на с. В. е отхвърлен като неоснователен. Прието е,че представените извлечения от емлячен регистър не са достатъчни доказателства за установяване правото на собственост, както и че липсват доказателства процесните гори да са били отчуждени по някои от нормативните актове,визирани в чл.2 ЗВСГЗГФ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторите обосновават наличието на противоречива практика с представените решения на съдилищата,а именно:решение от 10.12.2007г. на СРС,32 състав по гр.д. №11823/2007г.;решение №120/31.10.2007г. на СРС,42 състав по гр.д. №6497/2007г. и решение от 28.12.2007г. на СРС,43 състав по гр.д. №11845/2007г.,в които е прието,че записванията в емлячния регистър са годни доказателства,установяващи правото на собственост по аргумент от чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ.
С оглед на така даденото разрешение на поставения въпрос в посочените в изложението решения на съдилищата,следва да се приеме,че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на поддържаното в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основание,а именно наличие на противоречива практика по въпроса са доказателственото значение на записванията в емлячния регистър в производство по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено 28.10.2009г. по гр.д. №1239/2007г. по описа на Софийски градски съд по подадената от М. Т. А. , Р. О. А.,К. О. А.,А. О. М.,П. В. Т.,М. Б. Т., Н. В. Б.,С. В. А.,Ц. Ж. Т. и В. К. Г. касационна жалба вх. № 62331/17.11.2009г.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: