О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 06.07.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 276 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №VІ-481,постановено на 13.04.2010г. по ч.гр.д. №301/2010г. Бургаският окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на С. П. Х.,Ничка П. П. и И. Х. И. против определение №823 от 04.02.2010г.,постановено по гр.д. №8856/2009г. на Бургаския районен съд,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Определението е обжалвано от С. П. Х.,Ничка П. П. и И. Х. И. ,които поддържат,че същото е неправилно,тъй като заявлението,посредством което са поискали възстановяване правото на собственост върху нива с площ от 5.911 дка, находяща се в землището на с. Ч.,м.”А” е изгубено или унищожено от ОСЗ,която е била длъжна да го съхранява. Излагат съображения,че това обстоятелство сочи на допустимост на заявеното от тях искане за установяване факта на заявяване на имота по реда на чл.542 ГПК. Поддържат,че съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на иска по чл.542 ГПК,по който е налице противоречива практика с оглед посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на ВКС. Поддържат също така,че с обжалваното определение са разрешени и въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,касаещи предпоставките за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи,а оттам наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл.542 ГПК. Молят обжалваното определение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба ОС”З”- С. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е прието,че по реда на чл.542,ал.1 ГПК може да се установи само такъв факт с правно значение,за чието удостоверяване законът е предвидил съставяне на официален документ. В случая съдът е сезиран с искане за установяване факта на подаване на заявление за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,което представлява частен диспозитивен документ. Прието е,че подобно искане е недопустимо,тъй като по реда на чл.542 ГПК е недопустимо да се установява съдържанието на волеизявления на лица,каквото представлява по своята същност заявлението по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ. Основният въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение следователно касае допустимостта на установяване на факти с правно значение по реда на чл.542 ГПК.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №430/18.05.2009г. по гр.д. №1038/2008г. на ІІІ ГО на ВКС обаче подобен въпрос не е бил разрешаван. Същото касае предпоставките за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и в този смисъл разглежда заявлението за възстановяване на собствеността като необходима предпоставка за започване на реституционното производство. Становище за възможността подаването на такова заявление да бъде установено по реда на чл.542 ГПК обаче в това решение не е изразено.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите,че въпросът за допустимостта на установяване на факти с правно значение по реда на чл.542 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Макар правната норма да се съдържа в нов процесуален закон /ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г./ същата предвижда възможност за установяване на факти с правно значение при наличието на предпоставки,аналогични на установените в чл.436 ГПК/отм./. Разпоредбата също така не е неясна и поставената в настоящия случай на разглеждане хипотеза не обосновава необходимост от специално тълкуване,различно от възприетото в съдебната практика по приложението на чл.436 ГПК/отм./,с която обжалваното определение е съобразено. По реда на чл.542 ГПК могат да бъдат установявани само факти,които следва да бъдат удостоверени с официален документ,съставен по надлежния ред, както е прието и в обжалваното определение. За установяване съдържанието на частен документ,който е изгубен или унищожен не по вина на страната процесуалният закон предвижда друг ред.
Въззивният съд се е съобразил изцяло с константната съдебна практика при постановяване на обжалваното определение, поради което настоящият състав приема,че соченото в частната жалба основание за допускането на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №VІ-481, постановено на 13.04.2010г. по ч.гр.д. №301/2010г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: