О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 06.07.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 244 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение,постановено на 01.10.2009г. по ч.гр.д. №8845/2009г. Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на К. Д. А.,Тодорка А. Р. ,Вангел Ц. Й. ,Благойка Л. Д. ,Гергана Д. С. , А. Д. Ц. М. и В. А. А. срещу определението на СРС,І ГО,51 състав,постановено по гр.д. №11974/2008г.,с което на основание чл.78,ал.4 ГПК жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответниците по иска направените по делото разноски общо в размер на 3860лв.
Определението е обжалвано от К. Д. А., Т. А. Р. ,Вангел Ц. Й. ,Благойка Л. Д. ,Гергана Д. С. ,Аделина Д. Ц. М. и В. А. А. ,които поддържат,че същото е неправилно,тъй като съдът не е съобразил обстоятелството,че причината за оттеглянето на иска е породена от неправомерни действия на ОСЗ- О. купел,която е изменила по свой почин влязло в сила решение за възстановяване правото на собственост върху недвижимия имот,предмет на правния спор. Поддържат,че в подобна хипотеза,когато оттеглянето на иска не се основава на поведението на ищците,не са налице предпоставките на процесуалния закон за заплащане на направените от ответниците разноски. Излагат съображения,че съдът се е произнесъл по въпроса кога следва в полза на ответниците по предявен иск да бъдат присъдени направените по делото разноски при оттегляне на иска,който въпрос с оглед спецификата на настоящия случай е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Молят присъдените адвокатски възнаграждения да бъдат намалени,като същите бъдат присъдени в размер,съответствуващ на минималните адвокатски възнаграждения съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,издадена от висшия адвокатски съвет,обн. ДВ.бр.64/2004г.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Н. А. С. и М. Д. В. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е прието,че разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК намира приложение във всички случаи,при които производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска след като по делото са били извършвани процесуални действия от ответниците,които са ангажирали защитата си чрез упълномощаване на адвокат и събиране на доказателства освен в хипотезата на чл.231 ГПК. Прието е,че в такава хипотеза на ответниците следва да бъдат присъдени всички разноски,които са удостоверени със съответните документи, приложени по делото. Основният въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение следователно касае предпоставките,при наличието на които в полза на ответниците по предявен иск следва да бъдат присъдени направените от тях разноски при прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите,че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Макар разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК да се съдържа в нов процесуален закон /ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г./ същата предвижда възможност за присъждане на направените от ответниците по предявен иск разноски,аналогична на установената в чл.64,ал.3 ГПК/отм./. Разпоредбата също така не е неясна и поставената в настоящия случай на разглеждане хипотеза не обосновава необходимост от специално тълкуване,различно от възприетото в съдебната практика по приложението на чл.64,ал.3 ГПК/отм./,с която обжалваното определение е съобразено. Причината,поради която искът е бил оттеглен според процесуалния закон е ирелевантна досежно възможността в полза на ответниците да бъдат присъдени направените по делото разноски,както е прието и в обжалваното определение,тъй като ответниците не следва да носят отговорност за извършени от трето лице действия,освен ако подобна възможност не е изрично предвидена. Размерът на направените от ответниците разноски може да бъде намален само по предвидения в процесуалния закон ред,като това разрешение на поставения въпрос е възприето от константната съдебна практика,за промяна на която настоящият състав не намира основание.
Въззивният съд се е съобразил изцяло с константната съдебна практика при постановяване на обжалваното определение, поради което настоящият състав приема,че соченото в частната жалба основание за допускането на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определението, постановено на 01.10.2009г. по ч.гр.д. №8845/2009г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: