О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София,07.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 278 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. А. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 14.10.2009г. по гр.д. №1159/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което М. С. А. е осъдена на основание чл.38а ЗЖСК да предаде на Н. В. П. владението на апартамент №71,ет.4,вх. Е,бл.259/стар №6/ в ж.к.”Г”,гр. София.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси,по които е налице противоречива практика на съдилищата,в противоречие с практиката на ВКС и по въпроси,които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставят се обаче преди всичко въпроси,свързани с необсъждане на възражения и постановяване на решението в противоречие със събраните доказателства,които представляват основания за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,но не могат да бъдат свързани с наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Поставя се въпросът възможно ли е да се претендира обект по реда на чл.38а ЗЖСК в сграда,която представлява незаконен строеж,като се навеждат доводи,свързани с придобитите от ЖСК права върху терена,построяването на сградата,отстъпването на право на строеж в съсобствен имот,както и въпросът за възможността да бъде придобита собственост по реда на чл.92 ЗС и за задължението на въззивния съд да се произнесе по направено възражение за придобивна давност.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Н. В. П. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Н. В. П. по реда на чл.38а ЗЖСК иск е основателен въззивният съд е приел,че ЖСК”Български художник” е съсобственик на поне 8500/20599 ид.части от земята,върху която е построена сградата,а оттам и върху самата сграда,в която се намира апартамент №71. Прието е,че член-кооператорът,на когото е разпределен апартаментът с решение на ОС на ЖСК се суброгира в правата на ЖСК и може да ревандикира апартамента изцяло,а не само до обема на притежаваните от ЖСК идеални части. Възражението,че решението на ЖСК за разпределяне на апартаментите е нищожно доколкото ЖСК не може да прехвърли идеални части,притежавани от друг правен субект /в случая от С. община/ е прието за неоснователно, тъй като това решение произвежда действие по отношение на идеалните части,собственост на кооперацията. Прието е,че евентуалните права, породени от съсобствеността,са на другия съсобственик,а не на лицето, което упражнява фактическата власт върху апартамента и последното не може да се брани с възражения,произтичащи от чужди права. За неоснователен е приет и доводът,че във фактическия състав на иска по чл.38а ЗЖСК се включва предшествуващо владение,което да е било отнето. Прието е,че предпоставките за уважаване на иска са ищецът да е член-кооператор в ЖСК,да е налице решение,с което по реда на чл.28,ал.1,т.5 ЗЖСК апартаментът му е разпределен и ответникът да владее имота без правно основание.
Както вече беше отбелязано,наведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи за необсъждане на възражения и постановяване на решение в противоречие със събраните доказателства не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото не са свързани с посочване на конкретни процесуалноправни въпроси,разрешени от въззивния съд.
Поставеният в изложението въпрос за възможността да се претендира обект по реда на чл.38а ЗЖСК в сграда,която представлява незаконен строеж също не може да обуслови в настоящия случай наличие на основание за допускане до касационно обжалване,доколкото подобен въпрос не е бил поставен на разглеждане в производството пред въззивния съд и по никакъв начин отговорът на този въпрос не е обусловил крайния извод на съда за наличието на предпоставките на чл.38а ЗЖСК.
Досежно възможността да се претендира по реда на чл.38а ЗЖСК предаване на апартамент в сграда,от която ЖСК притежава само идеална част в представеното с изложението решение №1139/05.11.2007г. по гр.д. №984/2006г. на ВКС,V ГО е прието,че доколкото е установено,че ЖСК притежава поне идеална част от правото на собственост върху терена и с оглед липсата на установени правоизключващи приращението възражения и факти,се легитимира и като собственик на сградата,което пък дава правото на член-кооператора да иска предаване на разпределения му по надлежния ред недвижим имот от всяко трето лице,което заема този имот и няма членствено правоотношение с ЖСК. В същия смисъл е и разрешението на основния спорен въпрос,дадено с въззивното решение, както и с решение №260/04.10.2007г. по гр.д. №344/2007г. на петчленен състав на ВКС,свързващо предпоставките за уважаване на иска по чл.38а ЗЖСК с притежаваните от ЖСК права върху имота.
Действително в решение от 06.04.2009г. на СГС по гр.д. №4178/2003г. са изложени съображения,че ЖСК”Български художник” не се легитимира като собственик на терена,а оттам и на сградата,но по съображения,свързани с представителната власт на председателя на УС на ЖСК при сключването на договора за дарение и договора за продажба от 1994г.,които обаче в случая не са поставени на разглеждане. Освен това липсва отбелязване това решение да е влязло в сила,с оглед на което и съобразно указанията,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС даденото в него разрешение на въпроса за притежаваните от ЖСК вещни права върху терена и сградата не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
В решение №318/21.05.2009г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д. №403/2008г. е прието,че ЖСК не е легитимирана да търси обезщетение по чл.59 ЗЗД от трето лице,което няма качеството член-кооператор след като обектите вече са разпределени от ОС между член-кооператорите,тъй като само член-кооператорът от този момент нататък разполага с възможността са иска предаване на владението по реда на чл.38а ЗЖСК,а оттам и че в неговата правна сфера,а не в правната сфера на ЖСК евентуално може да настъпи обедняване по смисъла на чл.59 ЗЗД. Поставеният на разглеждане въпрос следователно не е дори сходен с въпросите,чийто отговор в настоящия случай е обусловил крайния извод на въззивния съд за основателността на предявения иск и не би могъл с оглед разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК и указанията,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос за възможността да бъде придобита собственост по реда на чл.92 ЗС също не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като към изложението не е представена,нито в същото е посочена практика на съдилищата,която да обуслови наличие на някое от основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в чл.280,ал.1 ГПК.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че въпросът за задължението на съда да обсъди възражение за изтекла в полза на ответник по предявен по реда на чл.38а ЗЖСК иск придобивна давност,би могъл в настоящия случай да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като подобно възражение не е било направено до приключване на съдебното дирене в първоинстанционния и въззивния съд. Не е посочен и начален и краен момент на осъществявано владение с намерение за своене,което да задължи съда да го обсъди и прецени основателността на подобно възражение.
И тъй като нито един от поставените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване,настоящият състав приема,че предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.10.2009г. по гр.д. №1159/2009г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: