О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София,07.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 250 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Т.,Е. И. С.,В. И. М.,М. П. Т. и Е. В. И. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 21.10.2009г. по гр.д. №1209/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от тях срещу “Л”АД иск за предаване владението върху недвижим имот,съставляващ реална част от ПИ №190,за който е отреден УПИ *общ.,обслужващи дейности,кв.11 по плана на гр. П.,”М”,която реална част е идентична с бившия имот пл. №61А по стар кадастрален план от 1952г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към касационната жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса подлежи ли на възстановяване правото на собственост върху имот,който преди обобществяването /с приемането на собственика за член на ТКЗС/ е бил включен в регулационния план на населеното място,по отношение на който съгласно чл.11,ал.2 ПУ на ТКЗС собствеността се запазва в нейните реални граници;по въпроса за действието на чл.39,ал.1 ЗПИНМ/отм./ в редакцията, обн. Изв.бр.54/06.07.1956г. за отчуждителния ефект на дворищнорегулационния план,по които е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба “Л”АД изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният ревандикационен иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че процесният имот е придобит от В. М. Т. ,наследодател на ищците,през 1952г. по договор за покупко-продажба,като в нотариалния акт имотът е описан като нива. С. заповед №5995/1.10.1952г. е одобрен уличният и дворищният регулационен план,според който имотът попада в “П”. Наследодателят е внесъл всички свои земеделски земи в ТКЗС през 1956г.,като е прието,че в ТКЗС е внесен и процесният имот, представляващ земеделска земя – имотът е бил заявен за възстановяване, правото на възстановяване е признато,но е отказано възстановяване на собствеността в реални граници и наследниците на В. М. Т. са обезщетени с поименни компенсаторни бонове,тъй като имотът попада в стъклени оранжерии.
Прието е,че като земеделска земя имотът може да бъде възстановен само по реда на ЗСПЗЗ,но не и по реда на ЗВСОНИ,доколкото и процедура по отчуждаване на имота по реда на ЗПИНМ /отм./ не е била извършвана,а според въззивния съд такава не е била и необходима,тъй като имотът е бил внесен в ТКЗС. Поради това е прието,че липсата на процедура по отчуждаване не сочи на отнемане на имота без законово основание или отчуждаване не по установения ред,а оттам е прието,че не е налице хипотезата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ. Прието е също така,че доколкото има отчуждаване на имота,то съгласно чл.39 ЗПИНМ /отм./ е била извършена по силата на самия план,с който имотът е отреден за парк и искането за възстановяване на собствеността е следвало да се заяви по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др.
Действително в обжалваното решение е прието,че процесният имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,независимо от обстоятелството, че към момента на приемане на наследодателя В за член-кооператор същият е получил по регулационен план отреждане за парк,докато в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1223/13.11.2001г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №2397/2001г., решение №352/20.03.2007г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №3177/2005г., решение №1073/01.10.2008г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №3068/2008г. е прието, че възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е приложимо за всички имоти,представляващи земеделска земя преди образуване на ТКЗС и ДЗС,независимо дали са включени в тях и независимо от последващото им регулационно положение. Само по себе си обаче това противоречие не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като този извод на въззивния съд не е обусловил крайния извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск-въззивният съд е разгледал и обсъдил и възможността правото на собственост да бъде възстановена по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ и по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др.
По въпроса за действието на чл.39,ал.1 ЗПИНМ /отм./ в редакцията на тази разпоредба,обн. Изв.бр.54/06.07.1956г. в представеното с изложението решение №1288/27.05.1960г. на ІІІ ГО на ВС по гр.д. №2920/1960г. е прието,че с чл.74а ЗПИНМ се определя,че разпоредбата на чл.39,ал.1 ЗПИНМ се прилага и по отношение на досегашните улични регулации,освен ако до влизането в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е зает по законния ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено. В решение №217/23.03.2007г. на ВКС,І ГО по гр.д. №3163/2005г. пък е прието,че ако към момента на влизане в сила на ЗИДЗПИНМ/обн. Изв.бр. 54/1956г./ уличната регулация не е приложена,имотът не е зает и на собствениците не е изплатено дължимото обезщетение,се счита,че отчуждителният ефект на плана не е настъпил и същият при наличе на отреждане за улица ще стане държавна собственост само ако на собствениците бъде изплатено съответно обезщетение. В решение №736/17.07.2007г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д. №1080/2006г. пък са изложени съображения,че в случай,че имотът е бил завзет от държавата без обезщетяване на собственика,би било налице отнемане без законово основание по смисъла на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ,при което собствеността се възстановява по право,считано от влизане в сила на посочената разпоредба /обн. ДВ.бр.107/1997г./ стига да са налице и останалите материални предпоставки за настъпване на реституцията. Действително е налице противоречиво разрешаване на въпроса за реда,по който следва да бъде възстановена собствеността върху такъв недвижим имот,който въпрос обаче обуславя крайния изход на правния спор само във връзка с констатациите за наличието и на останалите материални предпоставки за настъпване на реституцията,както е прието в решение №736/17.07.2007г. на ІІ ГО на ВКС. В случая обаче основното съображение аз отхвърляне на предявения иск,което въззивният съд е изложил независимо от основанието,на което ще се приеме,че следва да бъде проведено производство по възстановяване на собствеността,е наличието на реализирано застрояване на имота както към 1992г.,така и към 1997г. Не съществува противоречие в съдебната практика,че във всички случаи реализираното мероприятие и застрояването на имота е пречка за възстановяване на собствеността както по реда на ЗСПЗЗ,така и по реда на ЗВСОНИ и ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. Това е основният въпрос, който въззивният съд е разрешил в обжалваното решение и доколкото по този въпрос не е налице противоречива съдебна практика,нито би могло да се приеме,че същият има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78,ал.3 ГПК във вр.с чл.81 ГПК в полза на “Л”АД следва да бъде присъдена сумата 1000лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.10.2009г. по гр.д. №1209/2009г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. В. Т.,Е. И. С.,В. И. М.,М. П. Т. и Е. В. И. да заплатят на “Л”АД сумата 1000лв./хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: