О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София,30.05.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 229 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. П. В. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 21.08.2009г. по гр.д. №548/2004г. в частта,с която са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди и с правно основание чл.86 ЗЗД и в частта,с която само И. К. е осъден да й заплати обезщетение за нарушени замазки по таваните на стаите на апартамента й, искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер,както и за сумата за боядисване на таваните и по касационна жалба на В. И. С. и И. П. С. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд в частта,с която предявената срещу тях претенция по чл.45 ЗЗД е уважена,както и в частта,с която по реда на чл.109 ЗС са осъдени да премахнат завършеното през 1998г. строителство в таванския етаж на сградата,находяща се в гр. В.,ул.”Ш”/”Шопен”/ №10.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът З. П. В. поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси,свързани с приложението на чл.45 ЗЗД,като по въпроса дължат ли се направените разноски по повод извършване на ремонт за отстраняване на повреди от действията на ответниците въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,а по въпроса следва ли да се докаже,че ищецът е отстранил за своя сметка повредите,за да има правото да претендира заплащането на суми за обезщетение и по въпроса за момента,от който се дължи обезщетение за забава е налице противоречива практика на съдилищата с оглед представените с изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС. Поддържа също така,че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса кога се дължи обезщетение за пропуснати ползи и зависи ли тази претенция от необходим за отстраняване на повредата период,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите В. И. С. и И. П. К. поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли при предявен по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на извършено строителство да се изследва въпроса за практическата изпълнимост на едно такова премахване и за рисковете, които то носи за здравината и целостта на сградата,както и по въпроса следва ли при предявен иск по чл.45 ЗЗД отговорността на ответника да бъде ангажирана и за вреди,които е могло да бъдат предотвратени от ищеца при полагане на грижата на добър стопанин,за които въпроси твърдят,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по единия от поставените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК от касаторите В. И. С. и И. П. К. въпроси,като съображенията за това са следните:
По поставените от касатора З. П. В. въпроси по приложението на чл.45 ЗЗД в обжалваното решение е прието,че на обезщетяване подлежат само онези вреди,които реално са настъпили и са в пряка последица от увреждащото деяние,т.е. само онези повреди в жилището,за чието отстраняване З. П. е извършила разходи, както и онези скрити вреди /провисване на тавана в северната стая на апартамента на З. П. /,които следва да бъдат отстранени чрез предприемане на действия по възстановяване. Претенцията за заплащане на обезщетение по причина невъзможността да се извлича полза от апартамента чрез отдаване под наем е приета за неоснователна,тъй като не е установено конструктивните увреди да правят имота негоден за обитаване,респ. за извличане на граждански плодове от него,нито евентуално какъв период от време е необходим за предприемане на ремонтни работи за възстановяване на имота в предходното му състояние, доколкото тогава би имало лишаване от ползуването само за периода на извършване на тези ремонтни дейности.
В подкрепа на тезата си,че по въпроса дали се дължат направените разноски по повод извършване на дейност за отстраняване на повреди от действията на ответниците становището на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС,касаторът З. П. се позовава на разрешението,дадено в т.3 на П. №4 от 1961г. на Пленума на ВС,съгласно което право да получат обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица,които са понесли такива вреди. Дадените в това постановление указания по приложението на чл.45 ЗЗД обаче са неотносими към предмета на настоящия спор,тъй като касаят кръга от лица,имащи право на обезщетение при претърпяно ПТП.
Посочено е и П. №4/1975г. на Пленума на ВС,което обаче касае хипотези на вреди,причинени при и по повод работа по трудово правоотношение,с оглед на което следва да се приеме,че дадените от ВС указания са неприложими към настоящия случай.
Даденото от въззивния съд разрешение по първия,поставен от касатора З. П. въпрос,следователно не противоречи на практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по въпроса следва ли да се докаже,че ищецът е отстранил за своя сметка повредите,за да има правото да претендира заплащането на тези суми в изложението към подадената от З. П. касационна жалба е посочено решение №3191/24.12.1973г. на І ГО на ВС и решение №1505/09.02.1993г. на ІV ГО на ВС,в които е прието,че възстановителните работи следва да се извършат за сметка на строителя за възстановяване на обект,засегнат от извършеното от него надстрояване. Изразеното от въззивния съд становище по поставения въпрос обаче изцяло съответствува на тази съдебна практика,разграничаваща възможността да бъде предявен иск за заплащане на направените разноски от иск за поправяне на вредите чрез действия,които ответникът следва да извърши за своя сметка.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора З. П. ,че въпросът кога се дължи обезщетение за пропуснати ползи и зависи ли тази претенция от необходимия за отстраняване на повредата период може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Разпоредбата на чл.45 ЗЗД не е неясна и не е необходимо специално тълкуване на същата в случай,че не се претендира ответниците да отстранят повредата за своя сметка,в който случай би имало обвързване на периода,през който имотът не може да бъде ползуван по предназначение с техните действия. Разглежданата хипотеза не налага и промяна на установената съдебна практика,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по въпроса за момента,от който се дължи обезщетение за забава при вреди,причинени от непозволено увреждане,касаторът З. П. сочи решение №1048/18.07.2001г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни,а не мораторни и се дължат от деня на събитието,като определянето на този момент е задължение на съда. В същия смисъл са и изводите на въззивния съд в обжалваното решение,като въззивният съд е определил момента,от който следва да се присъди обезщетението, според установените по делото факти.
По изложените по-горе съображения настоящият състав приема,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената от З. П. касационна жалба.
Според настоящия състав не може да бъде споделена и тезата на касаторите В. И. С. и И. П. К.,че въпросът за възможността да бъде ангажирана отговорност за вреди,които е могло да бъдат предотвратени от ищеца при полагане на грижата на добър стопанин обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Предпоставките,при наличието на които обезщетението за причинени вреди от непозволено увреждане може да бъде намалено,са изрично предвидени в закона /чл.51,ал.2 и ал.3 ЗЗД/. Както тези разпоредби,така и разпоредбата на чл.51,ал.1 ЗЗД не са неясни, не е налице хипотеза,налагаща тълкуване на тези разпоредби,което да е различно от установеното в съдебната практика,нито хипотеза,която да налага промяна в практиката на съдилищата по така поставения въпрос.
Налице са обаче предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса следва ли при предявен по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на извършеното строителство да се изследва въпроса с практическата изпълнимост на едно такова премахване и с рисковете,които то носи за здравината и целостта на сградата с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване на разпоредбата на чл.109 ЗС в хипотеза,при която с оглед конструкцията на сградата и самото извършване на строителството е довело до увреждания,което пък сочи на наличието на рискове от увреждане и при премахване на това строителство.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.08.2009г. по гр.д. №548/2004г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от В. И. С. и И. П. К. касационна жалба вх. №31881/25.09.2009г. в частта,с която касаторите са осъдени да премахнат завършеното през 1998г. строителство в таванския етаж на сградата,находяща се на ул.”Ш”/”Шопен”/№10 в гр. В..
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.08.2009г. по гр.д. №548/2004г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от З. П. В. касационна жалба вх. №36230/29.10.2009г.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Да се изпрати съобщение до касаторите В. И. С. и И. П. К. в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30лв. /тридесет лева/ и да представят доказателства,че таксата е внесена.
Председател:
Членове: