О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 31.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1483 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Л. от гр. Я. срещу въззивното решение на Я. окръжен съд, постановено на 21.05.2009г. по гр.д. №47/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено на основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./ по отношение на А. Х. Л.,че К. И. В.,Й. И. Й. и Г. И. А. са собственици на 320/1045 идеални части от дворно място, цялото от 1045кв.м.,находящо се в с. О.,Община Т. Ямбол, представляващо УПИ ХІІ-418 в кв.53 по плана на селото.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че е налице противоречива практика по въпроса следва ли въззивният съд да се съобрази с дадените от ВКС в отменително решение по чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ указания,както и по въпроса за правната квалификация на предявения иск като се поддържа,че същият касае спор за граници,а иск за определяне на граници на урегулиран поземлен имот според константната съдебна практика е недопустим. Поддържа се също така,че е налице противоречива практика на съдилищата и по въпроса за възможността реална част от парцел ****а бъде придобита по давност.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба К. И. В.,Й. И. Й. и Г. И. А. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от К. И. В., Й. И. Й. и Г. И. А. установителен иск е основателен,въззивният съд е приел,че старият имот №230 /понастоящем 416/,на основата на който е образуван УПИ ІІ-416,е принадлежал на наследодателя И. 320 кв.м. от този имот по регулационния план от 1983г. са придадени към парцел ****,но липсват данни за оценка и плащане на придаваемото място,което би завършило фактическия състав на отчуждаването по чл.110 ЗТСУ/отм./ и би довело до окончателна промяна на собствеността. Прието е,че с влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001г./ е регламентиран нов режим на дворищнорегулационните планове и съгласно §8 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила,но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява,ако в 6-месечен срок от влизане в сила на ЗУТ заинтересованите лица не поискат прилагането им /§6,ал.2 ПР на ЗУТ/. И след като не е установено планът от 1983г. да е приложен, вкл. и с оглед дадените в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС указания,то собствеността върху спорната част е възстановена в патримониума на бившия им собственик. Възражението на ответника по предявения иск за придобиване на спорната част по давност е прието за неоснователно с оглед установената забрана за придобиване по давност на реално обособена част от парцел.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по приложението на чл.218з,ал.1 ГПК/отм./ касаторите се позовават на представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №272/29.03.2006г. на ВКС по т.д. №837/2005г. на ТК,ІІ отделение и решение №201/13.03.2003г. на ВКС,V ГО по гр.д. №854/2002г.,в които е прието,че въззивният съд следва да съобрази дадените от ВКС задължителни указания по прилагането на закона,като при новото разглеждане на делото от въззивния съд производството следва да започне от онова опорочено действие,което е послужило като основание за касиране на първоначалното въззивно решение.
При постановяване на обжалваното решение обаче въззивният съд не е изразил становище, че дадените от ВКС в постановеното по реда на чл.218ж,ал.1 ГПК решение указания не следва да бъдат съобразени. Напротив в съответствие с тези указания производството по делото е оставено без движение и са дадени указания за отстраняване нередовността на исковата молба съобразно извършената в отменителното решение на ВКС констатация . Наведените от касатора доводи,че въззивният съд е оставил в сила решението,което съдържа описание на реална част от УПИ не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване в поддържания в изложението смисъл,а евентуално на основание за тълкуване или поправка на очевидна фактическа грешка.
Поставеният от касатора въпрос за правната квалификация на предявения иск и доводите за недопустимост също не биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за правната квалификация на предявения иск е преклудиран при предходното разглеждане на делото от ВКС по гр.д. №3584/2007г.,в който смисъл е и решение №606 от 13.11.2009г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д. №265/2009г.,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по въпроса за възможността реална част от урегулиран имот /парцел/ да бъде придобита по давност с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са представени решение №2743/07.07.1983г. по гр.д. №1543/1983г. на І ГО на ВС; решение №1316/26.10.2001г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №2381/2000г.; решение №186/19.02.10.1987г. по гр.д. №154/1986г. на ОСГК на ВС,решение №673/21.02.1983г. по гр.д. №4066/1982г. на І ГО на ВС и решение №1406/10.01.2009г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №4692/2007г.,в които е прието,че владението на реално обособена част от парцел ****урегулиран поземлен имот/ за какъвто и да е срок не води до придобиване на собствеността по давност,ако давностният срок е завършен след влизане в сила на ЗТСУ/отм./,нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиване по давност на съответната идеална част от имота.
На първо място следва да се отбележи,че по отношение правата на предявилите иска лица така поставеният въпрос не е бил разглеждан и разрешаван от въззивния съд. Основният въпрос,разгледан от съда,е свързан с отпадналото отчуждително действие на дворищнорегулационния план след изтичането на сроковете по §6,ал.2 ДР на ЗУТ като последица от неприлагане на регулационния план. По отношение направеното от ответника по предявения иск възражение за придобиване на спорната част от имота по давност пък въззивният съд е изложил съображения,които изцяло съответствуват на разрешението на поставения въпрос,дадено в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС.
Не е налице произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които да са разрешавани противоречиво от съдилищата в поддържания от касатора смисъл,поради което следва да се приеме,че не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.05.2009г. по гр.д. №47/2009г. по описа на Я. окръжен съд по подадената от А. Х. Л. касационна жалба вх. №793/03.07.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: