О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София,05.05.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 117 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Н. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 02.11.2009г. по гр.д. №778/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от Н. Й. Н. против И. И. К. и Т. Д. С. иск за признаване правото й за изкупи прехвърлената с н.а. №185,н.д. №891/2004г. ? идеална част от таванско помещение,цялото с площ от 115.50кв.м.,находящо се в двуетажна жилищна сграда в гр. В.,кв. Виница,ул.”Ч”№33 по реда на чл.33,ал.2 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали фактически обособената като самостоятелен жилищен обект част от тавански етаж представлява обща част на сградата по предназначение. Поддържа се,че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №34/1983г. на ОСГК на ВС/,както и че по този въпрос е налице противоречива практика на съдилищата с оглед представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. И. К. и Т. Д. С. изразяват становише,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Претендират да им бъдат заплатени направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Н. Й. Н. по реда на чл.33,ал.2 ЗС иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че с оглед предвиждането по архитектурен проект таванският етаж представлява обща част на сградата по предназначение по смисъла на чл.38 ЗС с оглед указанията,дадени в ТР №34/1983г. на ОСГК на ВС и макар фактически в същия да е обособен жилищен обект,доколкото фактическото преустройство не е извършено при спазване на законните изисквания за това /съгласие на всички собственици при спазване на изискванията за извършване на преустройство на тази обща част по предназначение / и липсва надлежна промяна на предназначението на таванския етаж,то същият е останал обща част на сградата,по отношение на която правото на изкупуване по чл.33,ал.2 ЗС не може да бъде упражнено. Поради тези съображения и с оглед на обстоятелството,че фактически обособеното жилище не е обект на разпореждане по договора от 2004г., искът е приет за неоснователен.
Съгласно дадените в ТР №34/1983г. на ОСГК на ВС указания по приложението на чл.37 и чл.38 ЗС,подпокривното пространство /таванът/ на сгради,притежавани в етажна собственост,когато не е изградено като жилища,ателиета,стаи за творческа дейност,тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към тавана,е обща част на сградата.
В същия смисъл е и изразеното от Варненския окръжен съд становище,в което съобразно с константната практика е прието,че обособяването на такива самостоятелни обекти следва да бъде извършено при спазване на установените в закона изисквания. Само ако тези изисквания са спазени може да се приеме,че подпокривното пространство е променило предназначението си и не представлява обща част на сградата.
Представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №2513/19.12.1969г. на І ГО на ВС по гр.д. №1847/1969г.;решение №81/30.09.1972г. на ОСГК на ВС по гр.д. №75/1972г.;решение №602/28.06.1993г. на І ГО на ВС по гр.д. №165/1992г. и решение №980/12.12.1994г. на І ГО на ВС по гр.д. №781/1994г. касаят хипотези на придобиване по приращение на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда,каквато хипотеза обаче в случая не е налице,тъй като към момента на сключване на договора,в който Н. Й. желае да встъпи по реда на чл.33,ал.2 ЗС /2004г./ същата няма право на собственост върху терена,а само надлежно отстъпено право на строеж,което не й дава право да придобива самостоятелни обекти по приращение. Така поставеният въпрос следователно не е обусловил крайния изход на спора,а оттам и не сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №495/20.09.1996г. на І ГО на ВС по гр.д. №462/1996г. касае въпроси, разрешавани във втората фаза на делбеното производство,в което по реда на съответните устройствени закони е допустимо чрез изменение във вече утвърдени инвестиционни проекти да бъдат обособявани юридически самостоятелни обекти. В случая обаче не е установено подобно обособяване да е било извършено в делбено производство,поради което следва да се приеме,че не е налице сходство или идентичност на разглежданите хипотези,а оттам и противоречиво разрешаване на въпроси, касаещи приложимостта на една и съща правна норма.
Представеното с изложението по чл.283,ал.3,т.1 ГПК решение №1182/29.05.2003г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №927/2003г. касае хипотеза на промяна предназначението на обща част по съгласие на етажните собственици,каквато хипотеза в случая е била разгледана от въззивния съд, но е прието,че подобна промяна не е налице,т.е. даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е идентично с изразеното в представеното решение на ВКС – прието е,че предназначението на обща част може да бъде променено по общо съгласие на всички етажни собственици,което обаче следва да бъде установено по делото.
Правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение досежно посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси съответствуват на практиката на ВКС, и не се установява да са разрешавани противоречиво от съдилищата поради което настоящият състав приема, че посочените от касатора основания за допускането на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване не са налице.
На основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК с оглед изхода от настоящето производство на ответника по касационна жалба Т. Д. С. следва да бъде присъдена сумата 300лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 02.11.2009г. по гр.д. №778/2009г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Н. Й. Н. касационна жалба вх. № 42635/18.12.2009г.
ОСЪЖДА Н. Й. Н. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на Т. Д. С. сумата 300.00лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: