О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София,07.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 289 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К., И. Н. К.,О. А. К. и О. Т. К. срещу въззивното решение на Софияски градски съд, постановено на 17.11.2009г. по гр.д. №2219/2006г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато правото на собственост на Т. П. П.,П. П. П., Т. Д. Ц. и Е. Д. Ц. върху апартамент в гр. С.,ул.”О”№8,ІІ етаж и О. Т. К. ,А. А. К.,И. Н. К. и О. А. К. са осъдени да предадат владението по реда на чл.108 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли предметът на ревандикация да бъде индивидуализиран съобразно актуалния си вид и статут; дали при активно и пасивно субективно съединяване на искове ищецът следва да изложи твърдения и основания за иска по отношение на всеки един от ответниците и доколко това представлява изискване за редовност на исковата молба,която може да обуслови недопустимост на решението,по които въпроси касаторите поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата /с оглед указанията,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Поставят също така въпроса кое е основанието,на което ищците при уважен иск по чл.7 ЗВСОНИ основават правото си на собственост срещу ответниците по ревандикационен иск-влязлото в сила решение по чл.7 ЗВСОНИ или реституционният ефект на чл.1 ЗВСОНИ,както и въпроса може ли да се ревандикира имот от лица, които не са обвързани от силата на присъдено нещо на решението по чл.7 ЗВСОНИ след изтичане на срока,посочен в тази разпоредба.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. П. П.,П. П. П.,Т. Д. Ц. и Е. Д. Ц. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода, че предявеният ревандикационен иск е основателен, въззивният съд е приел,че Т. П. П.,П. П. П.,Т. Димитров Ц. и Е. Д. Ц. са собственици на процесния апартамент-с влязло в сила решение по гр.д. №394/1993г. на СРС,50 състав е призната за нищожна сделка покупко-продажба,по силата на която ответниците са придобили собствеността и с оглед предпоставките на чл.7 ЗВСОНИ в полза на ищците е възстановена собствеността. Прието е, че ответниците владеят имота на отпаднало основание, поради което следва да бъдат осъдени да предадат владението. Във връзка с твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса дали предметът на ревандикация следва да бъде индивидуализиран съобразно актуалния си вид и статут в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено решение №150/2009г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. №353/2009г.,в което е прието,че при наличието на спор за идентичността на имота,предмет на ревандикация и имота, владян от ответниците,за успешното провеждане на ревандикационния иск тази идентичност следва да бъде установена. В същия смисъл е и становището, изразено в посоченото в изложението решение №335/2009г. на ІV ГО на ВКС,постановено по гр.д. №8/2008г.,в което е прието,че при предявен ревандикационен иск,който почива на реституционни права,следва да се установи наличие на идентичност между имота,притежаван от наследодателя на ищците и отчуждения по ЗОЕГПНС с претендирания по реда на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. В случая обаче подобно оспорване не е правено – не съществува спор досежно идентичността на имота, т.е. разглежданите от въззивния съд и от ВКС хипотези не са идентични. /оспорването по същество на заявената претенция,касаещо индивидуализацията на един имот не може да бъде приравнено на оспорване,касаещо идентичността му с друг имот/. Освен това цитираните в изложението решения на ВКС не засягат поставения от касаторите въпрос,свързан с индивидуализацията на имота съобразно актуалния му статут, поради което не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на процесуален или материалноправен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Във връзка с твърдението за наличие на противоречива практика по въпроса за необходимостта при предявен при условия на активно и пасивно субективно съединяване иск ищецът да изложи твърдения и основания на иска по отношение на всеки един от ответниците и доколко това представлява изискване за редовност на исковата молба,което може да обуслови недопустимост на решението,в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено решение №303/2009г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че съдът следва да установи всеки от ответниците какво точно владее,респ. по отношение на всеки както установителния,така и осъдителния диспозитив да е конкретен. Разгледаната от ВКС в този случай хипотеза обаче се основава на извършена делба и обособяване на реални части от имота, които се владеят от различни лица,които факти са установени по делото. В случая са налице само твърдения в тази насока,но не се установява всеки от ответниците да владее реално обособена част от процесния имот,което да е било противопоставено по предвидения от процесуалния закон ред на ищците с твърдение,че всички или част от ответниците владеят реално обособена част от имота на правно основание.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по въпросите, свързани с правното основание,на което в полза на ищците е възстановено правото на собственост върху процесния имот,както и дали е възможно да се ревандикира имот от лица,които не са обвързани от силата на присъдено нещо на решението по чл.7 ЗВСОНИ след изтичане на предвидения в тази разпоредба едногодишен срок. Изводите на въззивния съд по така поставените въпроси напълно съответствуват на указанията по приложението на материалния закон /чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС/,дадени в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС и в ТР №1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Останалите доводи,които са наведени в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК по естеството си представляват оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд решение,т.е. основания за неговата отмяна по смисъла на чл.281 ГПК,които обаче не обуславят сами по себе си наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 17.11.2009г. по гр.д. №2219/2006г. по описа на Софийски градски съд по подадената от А. А. К.,И. Н. К.,О. А. кабакчиев и О. Т. К. касационна жалба вх. № 289/23.12.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: