О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София,21.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 362 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. У. и К. М. Ч. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 02.12.2008г. по гр.д. №117/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което Н. И. У. и К. М. Ч. са осъдени да предадат на К. П. К. владението върху 45 кв.м.,находящи се в южната част на имот №014110-овощна градина,намиращ се в м.”В”,землището на с. Х.,област П. ,заключена по букви БПСВ по скица №3 към заключението на СТЕ на в.л. Герасимов,неразделна част от решението.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос,касаеш приложението на чл.68 ЗС и чл.116 ЗЗД,а именно по въпроса кога и с какви действия следва да се приеме,че се прекъсва придобивната давност,по който според касаторите е налице противоречива практика.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба К. П. К. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че страните са собственици на съседни имоти,като Н. У. и К. Ч. са придобили по договор за продажба от 08.09.1994г. /н.а. №159,том 40,н.д. №11890/1994г./ от Е. и С. Д. правото на собственост върху имот с кад. №2 с площ 532кв.м. Праводателите Е. и С. Д. пък са придобили собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ-н.а. №28,том ІІ,н.д. №908/1994г. Скицата,издадена при сключването на договора за продажба е изчертана по неодобрения кадастрален план на селото,с оглед на което съдът е приел,че Н. У. и К. Ч. не са могли да придобият спорната площ по договора за продажба,тъй като към 1994г. имота е индивидуализиран по неодобрен кадастрален план,а ползувателят може да придобие право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ само в рамките на учреденото му право на ползуване,което в случая е 460кв.м. Освен това е прието,че в неодобрения кадастрален план от 1991г. спорната площ не попада в границите на закупения от тях имот. Източната граница на този имот с имота,който К. К. е придобила по теглене на жребия по дело за делба през 2003г. е непроменена. Поради това е прието,че Н. У. и К. Ч. са недобросъвестни владелци. Възражението им,че са придобили спорната част по давност е прието за неоснователно,тъй като не е установено владението да е било необезпокоявано и непрекъснато-още по време на делбения процес между наследниците на Г. А. К. те са били предупреждавани да не заграждат имота,тъй като тази част е съсобствена и на който се падне в дял,ще упражни правото си на собственост в пълен обем. Освен това е прието,че не е налице позоваване на давността преди нейното прекъсване,осъществено чрез действията на наследниците на Г. А. К. ,както и посредством иницииране на производство по чл.34 ЗСПЗЗ с молба от 10.11.2004г. като в това административно производство е констатирано и признанието им относно неправомерното държаната от тях южна част на имот №014110 /протокол от 03.04.2005г./. Прието е,че това изявление обективира признаване правата на К. К. по смисъла на чл.116,буква “а” ЗЗД,което също е основание за прекъсване на давността.
Прието е,че правото на собственост се придобива с изтичане на предвидения в закона срок и позоваване от страна на владелеца на изтекла в негова полза давност,като позоваването се извършва чрез снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка,предявяване на иск за собственост или противопоставяне на възражение по предявен срещу владелеца иск за собственост. В случая е прието,че владелците са се позовали на давността след предяването на иска в настоящето производство,т.е. след прекъсването на давността,което е заличило нейното действие.
С изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №304/4.05.1995г. на І ГО на ВС по гр.д. №75/1995г.,в което е прието,че претенцията на сънаследник към наследника,който е установил владение върху наследствения имот не опорочава това владение. Представено е и решение №1064/03.04.1969г. на І ГО на ВС по гр.д. №51/1969г.,в което е прието,че не прекъсват съществуващото владение върху една вещ претенциите и оспорванията на други лица,които не са предявили иск срещу владелеца,нито са наложили тяхна фактическа власт върху вещта повече от 6 месеца.
Тезата на касаторите за наличие на противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос,което да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване не може да бъде споделена, тъй като основното съображение на въззивния съд да приеме,че възражението за давност е неоснователно е,че липсва позоваване на изтекла придобивна давност преди извършеното с образуването на административно производство по чл.34 ЗСПЗЗ прекъсване на давността. Въззивният съд следователно е приел,че давността се прекъсва с предявяване на претенцията за правото на собственост пред административния орган като в това производство е налице признание по смисъла на чл.116 ЗЗД,т.е. съображенията на въззивния съд да приеме прекъсване на давността са основани на друга хипотеза на чл.116 ЗЗД и са свързани с липсата на позоваване на изтекла давност,каквато хипотеза в представените с изложението решения не е разглеждана.
В изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК е посочено и решение №1124/19.07.2002г. на ІV ГО на ВКС,постановено по гр.д. №1208/2001г.,в което е прието,че владението на лице,което по договор за продажба е получило чужд имот е добросъвестно.
Не е налице противоречиво разрешаване на въпрос по приложението на чл.68 ЗЗД,тъй като в решението на ІV ГО на ВКС е разгледана хипотеза,при която приобретателят по договор е считал,че по силата на самия договор придобива определен обем права,които обаче продавачът не е притежавал. В случая спорната част не е представлявала част от имота, предмет на договора за продажба,сключен през 1994г.-не е попадала в границите на имот пл. №2 по неодобрен кадастрален план от 1991г.,т.е. не е било извършено разпореждане с чужда вещ/ разпореждане с тази част изобщо не е извършвано/.
Не се установява наличие на противоречива практика по поставените от касаторите и разрешени от въззивния съд въпроси поради което настоящият състав приема, че посочените от касаторите основания за допускането на постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 02.12.2008г. по гр.д. №117/2008г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: