О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София,08.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 336 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. И. Т. и Г. И. Т. и по касационна жалба на Б. Р. Г.,Е. Р. Д.,К. Р. М. и С. Р. М. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 02.06.2009г. по гр.д. №402/2008г. в частта,с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът за делба по отношение на нива от 3.348 дка в м.”Д”-имот №003017 по плана за земеразделяне;нива от 1 дка в м.”К”-имот №011011 по плана за земеразделяне;нива от 3.379 дка в м.”Ч”-имот №101009; нива от 1344 дка в м.”Б”-имот №019010;нива от 15.556 дка в м.”А”-имот №052001;нива от 1.998 дка в м.”В”-имот №058624 и нива от 21.551 дка в м.”О”-имот №071014,всички в землището на с. М..
К. основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от В. И. Т. и Г. И. Т. касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроса от кой момент може да се установи самостоятелна фактическа власт върху един имот и по-специално следва ли този имот да е индивидуализиран към този момент не само с посочване на граници и площ, но и с номер по плана за земеразделяне без да посочват основание за допускане на касационно обжалване. Поддържат също така,че съдът се е произнесъл по въпроса кога може да бъде придобит по давност сънаследствен имот и по-специално за изискването сънаследникът да промени държането на имота,както и за доказателствата,въз основа на които може да се направи такъв извод,по който въпрос сочат,че е налице противоречива практика на съдилищата. Поддържат също така,че касационното обжалване следва да се допусне с оглед спецификата на конкретния казус,като в подкрепа на поддържаната теза сочат решение №1174/16.10.2007г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №1339/2006г. Поставят и въпроси,свързани с конкретна преценка на доказателства и правните последици на установените по делото факти.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от Б. Р. Г.,Е. Р. Д.,К. Р. М. и С. Р. М. касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.79,ал.1 ЗС,а именно по въпроса за упражнявана фактическа власт,началният момент,от който е започнало упражняването на фактическата власт,правното основание,на което се владеят имотите с оглед приложената кратка придобивна давност, изразяване на анимус за своене и достигане на този анимус до останалите сънаследници,т.е. промяната на анимуса при владеене на сънаследствен имот, по които въпроси считат,че е налице противоречива практика на съдилищата. Поставят и въпроса може ли въз основа на решение на ПК /ОСЗ/, с което правото на собственост е възстановено само на един от низходящите на общия наследодател,правото на собственост да бъде придобито по пътя на кратката придобивна давност,след като по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено,че общият наследодател е бил собственик на имота преди образуване на ТКЗС.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане,като съделителите Й. Х. П.,И. Х. П. и К. Х. К. поддържат,че не е налице съсобственост по отношение на имотите,предмет на решението на въззивния съд в частта,с която искът за делба е отхвърлен,тъй като само те и техният баща Х са владяли имотите след възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и са придобили правото на собственост по давност.
За да достигне до извода,че тези имоти не са съсобствени между всички съделители и не следва да бъдат допускани до делба, въззивният съд е приел,че всички съделители са наследници по закон на общия наследодател Г,починал на 24.02.1966г.,който е оставил преживяла съпруга и пет деца- Р. ,Евдокия /Евгения/,Ангела, Ц. и Х. Съделителите Й. П. ,И. П. и К. К. са наследници по закон /низходящи/ на Х. П. , син на общия наследодател.
С решение №55-2/01.09.1994г. и № 55 МА/22.10.1998г. на ПК-гр. Елин П. правото на собственост върху процесните имоти е възстановено с план за земеразделяне с приложени скици в полза на Х. Г. П. С решение №992/11.07.2003г.,постановено по гр.д. №166/2003г. на ВКС е признато за установено по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,че имотите в м.”Б”,”А”,”В”,”О” “Доло”,”К” и “Ч” са били собственост на общия наследодател Г към момента на образуване на ТКЗС.
Прието е,че от постановяване на решенията на ПК от 1994г. и 1998г. е възникнало правото на собственост на Х. Г. П. ,респ. на неговите наследници,като решението на ПК представлява годно правно основание за възникване на правото на собственост и следователно установеното на това основание владение е добросъвестно и владелецът може да се позове на кратката придобивна давност,осъществявайки явно, постоянно,непрекъснато и необезпокоявано владение. Прието е,че след 1994г. само Х. П. ,а след неговата смърт Й. П. ,И. П. и К. К. са владели имотите,като с предявяването на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ това тяхно право не е било оспорено,тъй като установяването на кого са принадлежали имотите към момента на внасянето им в ТКЗС в това производство не опровергава твърдението за осъществяване на самостоятелна фактическа власт върху имотите към настоящия момент. Прието е също така,че е установено и наличие на намерение съделителите Й. П. ,И. П. и К. К. , както и техния пряк наследодател да са владели имотите само за себе си,което е достигнало до знанието на останалите наследници на Г. П. ,с оглед на което пък е прието,че са придобили правото на собственост с изтичане на петгодишния давностен срок по чл.79,ал.2 ЗС,а оттам и че процесните имоти не са съсобствени между всички съделители, а принадлежат само на наследниците на Х. П.
Поддържаната от касаторите В. Т. и Г. Т. теза,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса от кой момент може да се установи самостоятелна фактическа власт върху един имот и по-специално следва ли към този момент имотът да е индивидуализиран не само с посочване на граници и площ,но и с номер по плана за земеразделяне,не може да бъде споделена. По този въпрос изразеното в решението на въззивния съд становище съответствува на преобладаващата съдебна практика,а именно че имотът следва да бъде индивидуализиран вкл. с номер по плана за земеразделяне – отчетено е обстоятелството,че още в решенията на ПК от 1994г. и 1998г. е посочен и номер на имотите по плана за земеразделяне. И тъй като практика в друг смисъл в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е посочена,тезата за наличие на противоречива практика по този въпрос не може да бъде споделена.
Не може да се приеме също така и наличие на противоречива практика по въпроса кога може да бъде придобит по давност сънаследствен имот с оглед изискването сънаследникът да промени държането на имота и да демонстрира промяната в намерението си спрямо останалите сънаследници,както и доказателствата,въз основа на които може да се направи такъв извод.
В посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №70/03.11.1980г. по гр.д. №65/1980г. на ОСГК на ВС е прието,че придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само когато сънаследник е променил държането на спорния имот като владее за себе си и против волята на другите наследници. Прието е също така, че при преценка на гласни доказателства съдът е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите,които приема за недостоверни, а когато свидетелите,посочени от едната страна,са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни,съдът е длъжен да приложи чл.136 ГПК/отм./,като посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта и на двете страни.
Изводите на въззивния съд за необходимостта упражняващия фактическата власт върху имотите сънаследник да е променил намерението си и да е демонстрирал спрямо останалите сънаследници намерение да владее имотите само за себе си напълно съответствува на изразеното в решение №70/03.11.1980г. и в преобладаващата съдебна практика становище –прието е,че такава промяна е необходима,а по делото е и установена с оглед на обстоятелството,че с първоначалните решения на ПК правото на собственост е възстановено само на Х. П. ,т.е. по този начин същият е демонстрирал на останалите наследници на Г. П. , че счита имотите за свои.
Досежно преценката на гласните доказателства също не може да се приеме,че е налице твърдяното противоречие,доколкото свидетели в подкрепа на твърдението,че имотите са били владяни и от други съделители,а не само от Х. П. ,Й. П. ,И. П. и К. К. по делото не са били разпитвани. Съдът следователно не е обсъждал и съпоставял показанията на две групи свидетели,за да извършва преценка в смисъла,указан в решение №70/03.11.1980г.
Не може да бъде споделена и тезата за наличие на основание за допускане на касационното обжалване с оглед спецификата на настоящия казус.
В посоченото от касаторите решение №1174/16.10.2007г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №1339/2006г. е прието,че доказването на установителния иск за собственост е обусловено от фактическия състав на възстановяване на собствеността в различните реституционни закони.
Наличието на определена специфика при възстановяването на правото на собственост по различните реституционни закони обаче само по себе си не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване. В случая не се твърди и не се установява наличие на противоречива практика на съдилищата по сходни на настоящата хипотези,нито същата сочи на основание за промяна на установената практика.
Останалите,поставени от касаторите В. И. Т. и Г. И. Т. въпроси са свързани с конкретна преценка на доказателства и правни последици на установените по делото факти,които представляват оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд решение по смисъла на чл.281 ГПК,а не основания за допускане до касационно обжалване.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите Б. Р. Г.,Е. Р. Д.,К. Р. М. и С. Р. М. за наличие на противоречива практика по приложението на чл.79 ЗС в отношенията между сънаследници.
На първо място следва да се отбележи,че началният момент на установяване на самостоятелна фактическа власт и начинът на промяна в намерението,с което същата се упражнява,са фактически въпроси, констатациите за които зависят от установените по всяко дело конкретни факти, т.е. тези въпроси не могат да обусловят наличие на противоречива практика по въпроса за необходимостта намерението,с което тази фактическа власт се упражнява и необходимостта от промяната в намерението да достигне до останалите сънаследници. Както вече беше отбелязано, изводите на въззивния съд по приложението на чл.79 ЗС в отношенията между сънаследници съответствуват на трайната практика на ВКС,вкл. на посочените в изложението решение №1796/03.06.1996г. на ІV ГО на ВС по гр.д. №2657/1995г.;решение №239/29.05.1996г. на І ГО на ВС по гр.д. №91/1996г.;решение №664/14.07.1994г. на ІІ ГО на ВС по гр.д. №178/1994г.;решение №238/11.04.2000г. на І ГО на ВКС по гр.д. №1031/1999г. и решение №775/27.04.1999г. на V ГО на ВКС по гр.д. №1166/1998г.
По поставения от касаторите Б. Р. Г.,Е. Р. Д.,К. Р. М. и С. Р. М. въпрос за възможността решението на ПК /ОСЗ/,с което правото на собственост е възстановено само на един от низходящите на общия наследодател да служи за основание за придобиване правото на собственост по пътя на кратката придобивна давност,не се сочи противоречива практика на съдилищата,а с оглед на установеното в практиката становище,че решението на ПК /ОСЗ/ е годно основание за придобиване на собствеността следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Останалите,наведени от касаторите Б. Р. Г.,Е. Р. Д.,К. Р. М. и С. Р. М. доводи представляват оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд решение по смисъла на чл.281 ГПК,които сами по себе си не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване,ако не са обвързани с точно поставени въпроси, които да са обусловили крайния изход на спора и по отношение на които да са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК.
Не се установява правните въпроси,имащи значение за разрешаването на спора, да са разрешавани противоречиво от съдилищата, нито да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване според наведените в изложенията към двете касационни жалби доводи.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 02.06.2009г. по гр.д. №402/2008г. по описа на Софияския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: