О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София,04.05.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 130 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Х. К. от гр. С. и по касационна жалба,подадена от З. М. М. от гр. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд В. , постановено на 10.04.2009г. по гр.д. №353/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от К. Х. К. касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правното действие на саморъчното завещание от 12.02.1951г. без да се съобрази с дадените в отменителното решение на ВКС,петчленен състав указания.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от З. М. М. касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за действието на завет,който касае идеална част от имот,по който е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК съделителят К. Х. К. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от З. М. М. касационна жалба.
Съделителите Е. А. Й.,И. А. Х.,Б. И. К.,Б. И. К., М. Г. П.,Б. В. Г. и М. К. К. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касасционното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане.
За да достигне до извода между кои съделители и при какви делбени квоти следва да бъде допусната делбата,въззивният съд е приел,че процесните имоти са били собственост на З. Г. Х. и А. Г. Х. Имотите са били одържавени по реда на ЗОЕГПНС през 1949г.,а земеделските земи-включени в ТКЗС,като правото на собственост е възстановено по реда на ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ. По отношение на саморъчното завещание от 12.02.1951г.,с което З. Г. Х. е завещал на съпругата си В. М. Й. цялото си движимо и недвижимо имущество,което ще притежава към момента на смъртта си,с оглед разпоредбата на чл.90а ЗН е прието,че произвежда действие само по отношение на земеделските земи,но не и по отношение на имотите,отчуждени по реда на ЗОЕГПНС. Зачетено е действието на саморъчното завещание на В. М. Й. , съставено на 19.11.1992г. като е прието,че същото има действие до размера на притежаваната от завещателката част от 2/3 от наследството на З. Х.
Неоснователни са доводите на касатора З. М. М. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения въпрос за действието на завет,който касае идеална част от имот. В подкрепа на поддържаната теза с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №1052/01.11.1998г. на І ГО на ВКС,постановено по гр.д. №519/1998г.,в което е прието,че не се счита за отменено изцяло общо завещание,ако след съставянето му завещателят продаде отделен имот. Разгледаната в това решение хипотеза не е нито идентична,нито дори сходна с разгледаната от въззивния съд в обжалваното решение – в случая не е налице извършено от наследодателя разпореждане с имот,а отчуждаване,извършено по реда на ЗОЕГПНС. Освен това завещателното разпореждане,извършено от В. М. Й. не е универсално и не е налице разпореждане на наследодателката след съставянето му с отделен имот.
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречива практика по въпроса за правното действие на завещание,касаещо имущество, собствеността върху което се възстановява по реда на ЗВСОНИ. Посоченото от касатора решение на ВКС,петчленен състав по гр.д. №484/2005г. не съдържа разрешение на въпроса по приложението на чл.90а ЗН,което да е различно от даденото от въззивния съд в обжалваното решение,а само указания при новото разглеждане на делото да бъде преценен и фактът на извършено от наследодателя З завещателно разпореждане от 12.02.1951г.,което въззивният съд е сторил, зачитайки действието на завещателното разпореждане по отношение на земеделските земи.
В същия смисъл е и поддържаната от касатора К. Х. К. теза за наличие на противоречива практика по приложението на чл.90а ЗН с оглед указанията,дадени от ВКС,петчленен състав по гр.д. №484/2005г., като съображенията същата да не може да бъде споделена са идентични с гореизложените. Следва да се отбележи също така и наличието на константна практика по приложението на чл.90а ЗН,с която въззивният съд се е съобразил.
В изложенията към подадените касационни жалби се съдържат и други доводи,които обаче представляват оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд решение по смисъла на чл.281 ГПК и не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не се установява правните въпроси,имащи значение за разрешаването на спора да са разрешавани противоречиво от съдилищата, поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване според наведените в изложенията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 10.04.2009г. по гр.д. №353/2008г. по описа на Окръжен съд- В. по подадените от К. Х. К. и З. М. М. касационни жалби.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: