О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София,05.05.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 143 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Л. С. от гр. С. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено на 26.06.2009г. по гр.д. №776/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от Г. Л. С. касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за задължението на съда да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и да извършва самостоятелна преценка на доказателствата и фактическите констатации,по въпроса за необосноваността на решението,по приложението на чл.101 ГПК/отм./,както и по въпроса за необходимостта наследството по завещание да бъде прието и за значението на приемането на наследството по завещание,за да бъде направен изводът,че ползуващото се от завещанието лице е придобило завещаното право.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК съделителят И. Г. Х. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касасционното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане.
За да достигне до извода между кои съделители и при какви делбени квоти следва да бъде допусната делбата,въззивният съд е приел,че съставеното от общия наследодател А на 08.04.1940г. саморъчно завещание,с което същият е завещал на сина си Г. Х. 1/3 идеална част от всички свои движими и недвижими имущества,е съставено по реда на тайните завещания съгласно действуващия към 1940г. Закон за наследството /отм./ – написано е изцяло и е подписано от завещателя,и съответствува на изискванията на чл.66 и чл.67 ЗН /отм./. Прието е,че не е установено наследникът,в чиято полза е направено завещанието,да се е отказал от наследството,което му е било завещано и доколкото съгласно чл.199 ЗН/отм./ отричането от едно наследство никога не се предполага,е прието за неоснователно възражението на съделителя Г. Л. С.,че не е налице приемане на наследството от страна на Г. А. Х. Този извод,както и констатацията,че с молби от 01.07.1954г. и от 07.05.1963г. Г. Х. е поискал издаване на преписи от завещанието, е обусловило извода,че са извършени конклудентни действия във връзка с приемане на оставената в наследство по завещание 1/3 ид.част от имуществото на общия наследодател. Прието е,че останалите 2/3 ид. части от имуществото на наследодателя,вкл. отчуждените по реда на ЗОЕГПНС имоти,собствеността върху които се възстановява по реда на ЗВСОНИ,както и върху земеделските земи,собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ,следва да бъдат разпределени между низходящите на общия наследодател според правата на преките низходящи С. Х. ,Анастасия К. и Г. Х. съгласно действуващия към момента на откриване на наследството /10.11.1943г./ чл.21 от Закона за наследството/отм./ като тримата преки низходящи получават равни дялове от покритите градски имоти,а от непокритите имоти,които се считат принадлежност към земеделското стопанство А. К. има ? от дела на братята си. Искането за изключване от доказателствата по реда на чл.101 ГПК/отм./ на саморъчното /тайно/ завещание на общия наследодател е прието за неоснователно,тъй като по делото са представени официално заверени преписи от същото.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за задължението на съда да основава констатациите си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и да извършва самостоятелна преценка на доказателствата и фактическите констатации касае обема от правомощия на въззивната инстанция като инстанция по същество с оглед правилата на ГПК/отм./. Извършената от съда правораздавателна дейност изцяло съответствува по своето естество на указанията,дадени в ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС,поради което следва да се приеме,че по така поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поддържа,че по въпроса,касаещ приложението на чл.101 ГПК/отм./ е налице противоречива практика на съдилищата с оглед представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1515/2001г. на ВКС по гр.д. №2086/2000г.,в което е прието,че ако страната въпреки искането на съда не представи оригинала на документа, който е представила в заверен от нея препис,последният се изключва от доказателствата по делото и съдът няма право да го обсъжда при установяване на спорните факти и отношения.
В настоящия случай обаче не е налице идентичност на разглежданите хипотези,тъй като по делото е представен официално заверен от съдията по вписванията препис на саморъчното завещание на А. Х. ,т.е. налице е другата хипотеза на чл.101 ГПК/отм./, а именно,че страната може да представи и официално заверен препис от доказателството,с оглед на което следва да се приеме,че по така поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване с оглед практиката по въпроса за необходимостта наследството по завещание да бъде прието, както и за значението на това приемане с оглед придобиване правата върху завещаното имущество.
Константна е практиката на ВКС,че за да се приеме,че ползуващото се от завещанието лице е придобило завещаното имущество,то следва да приеме наследството по завещание. В случая въззивният съд изцяло се е съобразил с така застъпеното в практиката становище и е изследвал поставения въпрос. Начинът на доказване на приемането обаче като фактически въпрос касае правилността на решението и не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване,доколкото всички доказателства са обсъдени,а при излагане на оплакванията за неправилност на извършената от съда преценка в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се поставя правен въпрос с принципно значение за последиците от определени изявления. Поставя се единствено въпросът за правното значение на изявлението на Г. Х. в писмо от 15.05.1948г.,но не се визира хипотеза на чл.280,ал.1 ГПК,която да обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението се поставя и въпросът за необосноваността на обжалваното решение,който обаче без посочване на конкретни правни въпроси,разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или при наличие на противоречива практика на съдилищата,не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съдържащите се в изложението съображения, че съдът не е изпълнил според касатора задълженията си за преценка на доказателствата и за основаване на решението на доказателствата по делото и установените по делото обстоятелства представляват доводи за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК,които не попадат в обхвата на извършваната по реда на чл.288 ГПК селекция.
Не се установява правните въпроси,имащи значение за разрешаването на спора да са разрешавани противоречиво от съдилищата, нито да са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване според наведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.06.2009г. по гр.д. №776/2008г. по описа на Великотърновския окръжен съд по подадената от Г. Л. С. касационна жалба вх. №11049/19.10.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: