О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 21.04.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 31 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. П., К. Т. Т.,Г. Д. Т.,С. И. Т.,М. И. П.,Б. Г. Д.,С. Г. К.,С. Г. С.,Т. С. В., И. Т. К.,П. Г. С. и И. С. Т. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 05.10.2009г. по гр.д. №812/2008г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният по реда на чл.108 ЗС от К. С. П.,К. Т. Т.,Г. Д. Т.,С. И. Т., М. И. П.,Б. Г. Д.,С. Г. К.,С. Г. С. против С. Б. Х. и Д. А. Х. при участието на третите лица-помагачи на страната на ищците Т. С. В.,И. Т. К.,П. Г. С. и И. С. Т. иск за признаване право на собственост върху имот ПИ 53045.503.229 с площ от 2831кв.м. по кадастралната карта на гр. О., представляващ бивше незастроено масто с площ от 2821кв.м. /бивша нива/, съставляващо имот пл. №1172 по плана на м.”К” в строителните граници на гр. О. и за предаване владението върху него.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат,че съдът се е произнесъл по въпросите за правомощията на съда да осъществява косвен с. контрол върху решение на ПК/сега ОСЗ/ като индивидуален административен акт при разрешен спор за право на собственост с праводателя на ответниците по предявения ревандикационен иск,като се поставя и въпросът необходимо ли е да е направено изрично възражение в тази насока. Поддържат,че становището на въззивния съд по този въпрос противоречи на указанията,дадени в ТР №2/1991г. на ОСГК на ВС. Поставя се също така и въпросът липсата на подпис на секретар на ПК води ли до нищожност на решението на ПК /сега ОСЗ/,като се поддържа,че по този въпрос е налице противоречива практика на съдилищата. Поставя се също така и въпросът за допустимостта на постановеното от въззивния съд решение като се поддържа,че подадената от С. Х. въззивна жалба е просрочена.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Б. Х. и Д. А. Х. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният ревандикационен иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че доколкото решение №3175/29.09.1992г. на ПК-гр. Несебър,с което на предявилите иска лица в качеството им на наследници по закон на С. К. П. е възстановено правото на собственост върху процесния имот,е постановено в административно производство,в което ответниците С. Б. Х. и Д. А. Х. не са взели участие,в настоящия процес е допустимо и при направено възражение в тази насока, съдът по реда на косвения с. контрол да разгледа законността на производството по ЗСПЗЗ. Прието е,че решението на ПК от 29.09.1992г. е нищожно,тъй като в същото липсва подпис на секретар съгласно изискването на действуващия към момента на постановяването му чл.15, ал.2,т.6 ЗАП /отм./-решението е подписано само от председател и от членове на комисията. Поради това е прието,че наследниците на С. К. П. не се легитимират като собственици на имота,независимо от обстоятелството,че в влязло в сила решение,постановено по гр.д. №160/1999г. на РС-гр. Несебър Т. Ж. и П. Ж. , праводатели на С. Х. и Д. Х. по договор за продажба,сключен на 15.03.1999г. са осъдени да предадат на наследниците на С. К. П. владението върху имота по реда на чл.108 ЗС като на основание чл.26,ал.2 ЗЗД сключеният през 1996г. помежду им договор за замяна,имащ за предмет на една от насрещните престации процесния недвижим имот,е прогласен за нищожен.
С оглед дадените в ТР №2/1991г. на ОСГК на ВС,ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС указания,както и на изразеното в решение №631/23.11.2009г. по гр.д. №247/2009г. на ІІ ГО на ВКС становище, настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпроса за правомощията на съда да осъществява косвен с. контрол върху решението на ПК /сега ОСЗ/,с което е възстановено право на собственост върху земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ,в хипотеза,при която между лицата,в полза на които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и праводателите на ответниците по предявен ревандикационен иск спорът за принадлежността на правото на собственост е разрешен с влязло в сила съдебно решение.
По въпроса дали липсата на подпис на секретар на ПК води до нищожност на решението на този колективен административен орган предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.180,ал.1,т.2 ГПК не са налице,тъй като с представените от касаторите решения на съдилищата не се обосновава наличие на противоречива практика. В представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1400/20.01.2009г. по гр.д. №4956/2007г. на ІV ГО на ВКС и решение от 11.01.2007г. по гр.д. №4509/2006г. на СРС касаят различни хипотези,а именно разглеждат възражения за нищожност на решения на ПК е ОСЗ, постановявани в различни периоди от време,в които са действували съответно разпоредбата на чл.60,ал.4 ППЗСПЗЗ и чл.60а ППЗСПЗЗ,а решение №638/24.06.2009г. по гр.д. №2332/2008г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че е без значение дали решението е подписано от останалите членове на ПК /ако е подписано от председател и секретар/,защото то съставлява индивидуален административен акт и при липса на изискване в ЗСПЗЗ от кого следва да бъде подписано решението,приложение субсидиарно намира ЗАП,съдържа становище,идентично с изразеното в обжалваното решение на Бургаския окръжен съд.
С оглед на обстоятелството,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос,по реда на чл.293 ГПК съдът ще следва да се произнесе и по допустимостта на обжалваното решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.10.2009г. по гр.д. №812/2008г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 34.40лв. за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: