О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София,31.05.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 216 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Ф. и И. П. Ф. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 22.10.2009г. по гр.д. №1695/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на С. Р. Й.,П. Г. И.,Янчо Г. Я. ,Йорданка Г. Д. ,Димитър И. И. ,Йорданка И. Й. ,Тотка О. И. , Р. Й. И. ,Орлин Й. И. ,че А. Ц. Ф. и И. П. Ф. не са собственици на реална част с площ от 480кв.м. от ПИ №666 по ПНИ на с.о.”Р”,гр. Варна.
Като основание за допускане на касационно обжалване на първо място касаторите поставят въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,а оттам и въпроса за допустимостта на постановеното от въззивния съд решение,като обвързват този въпрос с наведени доводи за нищожност на решение на ПК /ОСЗ/ №701/2000г.,т.е. поставят въпроса за правомощията на ПК /ОСЗ/ по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ сама да измени решение,с което е отказано възстановяване на собствеността и да издаде последващо решение,с което правото на собственост се възстановява. Поддържат също така,че касационно обжалване следва да се допусне и по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения за недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение,както и по въпроса дали постройката в терен по §4а ПЗР ЗСПЗЗ следва да отговаря на условията на чл.177 от Наредба №5/1977г. за правила и норми по ТСУ/отм./ с оглед наличието на противоречива практика.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Р. Й.,П. Г. И., Я. Г. Я. ,Йорданка Г. Д. ,Димитър И. И. ,Йорданка И. Й. ,Тотка О. Й. ,Росен Й. И. и О. Й. И. изразяват становище,че подадената от А. Ц. Ф. и И. П. Ф. касационна жалба е неоснователна,но не излагат съображения досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение въззивният съд е приел,че по делото са изложени множество доводи,най-съществените от които са липсата на активна легитимация от страна на ищците да водят подобно производство по отрицателен установителен иск,основани на редовно издадено решение на ПК в тяхна полза по причина,че с първоначалното решение на ПК №574/07.12.1998г. на наследниците на Й. И. П. е отказано възстановяване на собствеността върху имот в м.”Б” /с.о. “Р”/,а с последващо решение №701/2000г. правото на възстановяване на собствеността е признато. По този довод,касаещ първият поставен от касаторите въпрос, е прието,че самата ПК разполага с правото по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ да отмени свое решение,с което е било отказано възстановяване на собствеността,защото с това решение не са били създадени права за определени лица по отношение на определени имоти,а напротив с него се отказва учредяването на такива. Прието е,че проблем би възникнал само ако въпросното решение учредява права,а с последващото те се отнемат.
Становище по така поставения въпрос е изразено в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №96/31.03.1994г. по д. №4876/1993г. на ІІІ ГО на ВС,в което е прието,че решенията на ПК по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ са стабилни административни актове,поради което те не могат сами да ги отменят,като последващите решения са нищожни. Аналогично становище е изразено и в решение №256/08.V.1995г. по гр.д. № 183/1995г. на І ГО на ВС,в което е прието,че решенията на ПК са индивидуални,стабилни административни актове и след постановяването им те не могат да бъдат отменявани от комисиите.
С оглед така изразеното становище в решенията на ВС и специфичната хипотеза в настоящия случай,настоящият състав приема,че по така поставения въпрос за правомощието на ПК /ОСЗ/ по реда на чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ сама да измени вече постановено и влязло в сила свое решение, следва да бъде допуснато касационно обжалване.
По основателността на предявения иск въззивният съд е приел,че по отношение на А. Ц. Ф. и И. П. Ф. не е възникнало валидно право да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,тъй като построените в имота фургон от две помещения и дървена барака от едно помещение,използувана за инструментален склад,не представляват сграда по смисъла на §1в,ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ,тъй като не отговарят на изискванията на чл.177,ал.3 от Наредба №5/1977г./отм./, според които отделната постройка за сезонно обитаване трябва да притежава най-малко помещение за обитаване и малка кухня /или кухненски бокс/,помещение за складиране и инвентар.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са посочени,нито са представени решения на съдилищата,в които въпросът за необходимостта постройките в терен по §4а ПЗР ЗСПЗЗ да отговарят на изискванията на чл.177,ал.3 от Наредба №5/1977г./отм./ да е разрешен по различен начин, поради което тезата на касаторите за наличие на противоречива практика по този въпрос следва да се приеме за недоказана,т.е. да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Поставеният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос,свързан с необходимостта в съдебното решение да бъдат обсъдени всички доводи и възражения на страните,вкл. и свързаните с недопустимостта на постановеното от първоинстанционния съд решение,доколкото не е обвързан с поставен конкретен въпрос по приложението на процесуалния закон,следва да се приеме,че съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК,което обаче само по себе си не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.10.2009г. по гр.д. №1695/2008г. по описа на Варненския окръжен съд по въпроса за правомощията на ПК /ОСЗ/ да изменя влязло в сила свое решение по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30.70лв. за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: