О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
гр.София, 05.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 3931/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. Й. М., Е. Й. Н. , Н. Л. Н. и М. Й. Н. , всички от гр. О. против решение № 169/16.07.2008 год. по гр.дело № 234/2008 год. на Окръжен съд- Т. , с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. Л. Н. , като подадена от неучастваща в спора страна, е оставено в сила първоинстанционното решение № 54/28.03.2008 год. по гр.дело № 218/2006 год. на О. районен съд.
Касаторите се позовават на основанието, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като се касае до неточно прилагане на закона от въззивния съд, изразяващо се в произнасянето му по установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, вместо по иска по чл.40, ал.2 ЗС, с който бил сезиран, което обстоятелство било и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касационният съд счита, че не е налице твърдяното от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото нито нормата на чл.40, ал.2 ЗС, нито нормата на чл.97, ал.1 ГПК/отм./ се нуждаят от тълкуване, поради тяхната яснота и постоянна съдебна практика, с оглед на точното им прилагане. Въззивният съд е приел, че обема от права на всеки от съсобствениците на процесното дворно място е конкретизиран, съгласно обсъдените нотариални актове, легитимиращи ги като титуляри на съответни идеални части от него. Затова изводите на въззивния съд, че приложимата правна норма за установяване на действителните правоотношения между страните по отношение на възникналото право на съсобственост, със съответните придобивни сделки е тази по чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Квалифицирайки спора по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, а не по чл.40 ЗС, каквато правна квалификация са посочили касаторите, в качеството си на ищци, въззивният съд не е бил обвързан от нея, в какъвто смисъл касационният съд многократно се е произнесъл. Касаторите не се позовават на противоречива съдебна практика на отделни касационни състави, относно приложението на чл.40 ЗС, към подобни спорни правоотношения, за да се мотивират изводи в настоящето производство, че тази практика се нуждае от корективно тълкуване, или от промяна.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не е налице твърдяното от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а твърдението, че въззивният съд се бил произнесъл по иск, с какъвто не е сезиран не кореспондира със съдържанието на обстоятелствената част и петитума на исковата молба на ищците, поради което касационният съд не констатира противоречие с постоянната съдебна практика, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 169/16.07.2008 год. по гр.дело № 234/2008 год. на Т. окръжен съд, по касационната жалба на Д. Й. М., Е. Й. Н. , Н. Л. Н. и М. Й. Н. , всички от гр. О., с вх. № 2826/11.08.2008 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: