О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
гр.София, 21.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 440/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. Г. М. и Т. Н. С. от гр. В. против решение № 64/15.01.2009 год. по гр.дело № 1159/2008 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен отрицателно установителния иск за собственост.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото правната норма на пар.1”в” ПЗР ППЗСПЗЗ се нуждае от тълкуване, цитирайки практика на ВКС в решение № 1078/01.10.2007 год. по гр.дело № 1107/2007 год. на ВКС на РБ, V-то г.о.
Касационният съд счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото не констатира противоречива практика, изразена в цитираното решение на ВКС с изводите, постановени от въззивния съд, обсъждайки и произнасяйки се по съществения материалноправен въпрос за характеристиките на сезонната постройка, което да налага корективно тълкуване на неясна или непълна правна норма, прилагана различно от съдилищата, по следните съображения:
Приемайки констатациите на техническата експертиза въззивният съд е отговорил положително на въпроса доколко сградата отговаря на критериите, изискващи се от действащата към момента на изграждането й нормативна уредба, защото критериите са били съобразени с чл.177, ал.3 от Наредба № 5/отм./, относно помещенията, от които следва да се състои сградата, както и с действащия към влизане в сила на ЗСПЗЗ-чл.303б, ал.3 ППЗТСУ/отм./, касаещ минимален размер на сградата. Констатирано е съществуването на външен тоалет, дворна чешма и кладенец и по тези съображения съдът е приел, че сградата към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила на 01.03.1991 год. вече е имала статут на сезонна постройка.
В цитираното от касатора решение на ВКС касационният съд е направил констатации в обратния смисъл, защото сградата не е отговаряла на действащата към момента на изграждането й Наредба № 5 и пар.18, ал.3 ДР на ЗСПЗЗ, което налага извода, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за статута на изградената сграда от ползувателите в земеделския имот, чието право на собственост е възстановено на касаторите, съобразявайки се с практиката на касационния съд, което обстоятелство се подкрепя и от цитираното решение.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 64/15.01.2009 год. по гр.дело № 1159/2008 год. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Н. Г. М. и Т. Н. С. от гр. В., с вх. № 6568/25.02.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!