О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
гр.София,29.09.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 720/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. И. К. от с. К., Варненска област против решение № 247/04.03.2009 год. по гр.дело № 1773/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр.дело № 8489/2006 год. на Варненския районен съд и са отхвърлени предявените от него искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и по чл.72 и 74 ЗС. Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се аргументира с изцяло противоречащите се решения, постановени по гр.дело № 308/1991 год. на ВРС по възлагането и обезсилването на възлагателното решение, довели до неправилно тълкуване и прилагане на закона, с оглед продължителността им във времето, цитирайки практика на касационния съд по гр.дело № 684 по описа за 2002 год., по гр.дело № 391/2002 год. и ТР № 37/1967 год. на ОСГК.
Ответницата по касационната жалба А. Г. К. от гр. В. изразява становище за нейната неоснователност и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на предпоставките за това. Моли да й бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите на касатора за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и прие за установено следното: изложените съображения за неправилност на постановените решения по гр.дело № 308/1991 год. на ВРС, от 30.08.1992 год., с което е възложен недвижим имот в дял на касатора, на основание чл.288, ал.2 ГПК/отм./ и решение от 11.11.1994 год. по с.дело, с което е обезсилено предходното решение, на основание чл.288, ал.8 ГПК/отм./ са неотносими към настоящия спор, образуван по исковата молба на касатора, за установяване правото му на собственост въз основа на упражнено давностно владение върху същия недвижим имот, възложен му с решението от 30.08.1992 год., впоследствие обезсилено. Не е налице противоречива съдебна практика, относно приложението на една и съща правна норма, която е неясна, или непълна, за да се инициира уеднаквяване на практиката, по смисъла на чл.291 ГПК и на чл.292 от с.з., защото в случая е налице само идендитет в страните, но не и относно приложените правни норми.
Цитираната от касатора касационна практика касае обсъждане на приложението на процесуалните норми по чл.192, чл.189, ал.2, чл.288, ал.2 и ал.6 ГПК/отм./, както и обсъждане на материалноправната норма на чл.30 ЗН, норми по които въззивният съд не се е произнесъл, защото е бил сезиран с установителния иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, както и с претенциите на касатора, имащ качеството на ищец и по исковете, по чл.72 и чл.74 ЗС.
По изложените съображения, касационният съд счете, че не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК, затова постави в негова тежест направените от ответницата разноски за настоящето производство, в размер на 200 лева.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 247/04.03.2009 год. по гр.дело № 1773/2008 год. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на И. И. К. от с. К., Варненска област, с вх. № 1* от 10.04.2009 год.
ОСЪЖДА И. И. К. да заплати на А. Г. К. от гр. В. разноските за настоящето производство, в размер на 200/двеста/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: