О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
гр.София, 05.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 460/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. Ч. Н. от с. В., община А. против решение № 21/09.01.2009 год. по гр.дело № 1762/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционото решение № 1373/23.04.2008 год. по гр.дело № 1645/2007 год. на Варненския районен съд и е отхвърлен иска по чл.30, ал.1 ЗНасл.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото твърди, че нарушението на материалния закон, допуснато от въззивния съд, поради уважаването на възражението на ответниците за погасяване на иска му по давност, бил от съществено значение за точното прилагане на закона и обуславя допускане на касационната му жалба за разглеждане.
Касационният съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните съображения: за да приеме за основателно възражението на ответниците, че иска на касатора, предявен по чл.30, ал.1 ЗН, касаещ на дарственото разпореждане, в тяхна полза е погасен по давност, с изтичане на предвидения в чл.110 ЗЗД петгодишен срок от откриване на наследството, въззивният ясъд се е позовал на Постановление № 7/28.11.1973 год. на Пленума на ВС.
Срещу направеното възражение от страна на касатора за прекъсване на давностния срок, вследствие на воденото между страните гр.дело № 9794/2006 год. на ВРС, 12 състав и прекратено на същото правно основание, заявено в настоящето съдебно производство, решаващият съд е противопоставил разпоредбата на чл.116, б.”б” ЗЗД, регламентираща случаите на прекъсване на давността.
Касаторът не се позовава на различна практика на касационният съд, както и на съдилищата, относно произнасянето по съществения материалноправен въпрос, касаещ погасителната давност, относно искове за намаляване на дарствени разпореждания, за които е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, както и началния й момент – откриването на наследството, поради което не се налага корективно тълкуване на правната норма.
Същите съображения са важими и за приложението на чл.116, б.”б” ЗЗД, затова само позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да е подкрепено с аргументи и доводи не е достатъчно за да се обоснове извода за процесуалната необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 21/09.01.2009 год. по гр.дело № 1762/2008 год. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Н. Ч. Н. от с. В., Община А., с вх. № 5765/18.02.2009 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
/СЛ