О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
гр.София,05.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 249/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на К. Х. П. от гр. К. против решение от 30.07.2008 год. по гр.дело № 754/2006 год. на К. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 270/2004 год. на К. окръжен съд и е отхвърлен иска му по чл.109 ЗС. Касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото счита, че изводите на въззивния съд относно факта на незаконното строителство, който факт сам по себе си бил основание за уважаване на негаторния иск и същественият материалноправен въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС в цитираното решение № 1* по гр.дело № 1038/1992 год. на ІV-то г.о. ВКС. Видно от обстоятелствената част на исковата си молба, касаторът твърди, че изградените преградни стени на таванския етаж са в отклонение на архитектурния проект. Този именно въпрос е бил предмет на обсъждане в процеса и за изясняването му е приетата и изслушана неоспорена от страните техническа експертиза, установила обратното на твърдението на касатора обстоятелство, на което се е позовал и съда, а именно, че утвърденият архитектурен проект № 5/17.08.1962 год. е с корекция и предвиждаща изграждането на още една таванска стая и тераса към нея, чието изграждане е констатирано, като съществуващо положение и към настоящия момент. Тези констатации опровергават твърдението на касатора, че същественият материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката, цитирана в решение № 1* по гр.дело № 1038/1992 год. на ІV-то г.о. на ВКС. Съгласно това решение на ВС, самият факт на извършване на незаконно строителство представлява нарушаване на правото на собственост и следва да бъде защитено с иск по чл.109 ЗС, т.е. касае се до различни съществени материалноправни въпроси, на които решаващият съд, респ. касационният съд е дал различни отговори, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и въззивното решение, в обжалваната му от касатора П. част не следва да се допуска на касационно обжалване.
Срещу същото въззивно решение, но в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен ревандикационния иск за собственост, както и негаторния иск по чл.109 ЗС, е постъпила касационна жалба от Г. И. С. и Г. Г. С. от гр. К.. В изложението към касационната си молба касаторите се позовават на основания за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.281, ал.1, т.3 ГПК, въпреки изпратените до тях задължителни указания от въззивния съд за отстраняване на констатирания недостатък на касационната им жалба, като приложат изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторите поддържат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които в настоящето производство по чл.288 ГПК са недопустими за разглеждане. При отсъствие на заявени доводи и аргументи за съществуване на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, в една от трите хипотези, не са налице предпоставки да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Г. и Г. С. .
Касаторите И. Г. С. и Ц. Г. А. от гр. К. са сезирали касационния съд с касационна жалба срещу същото въззивно решение, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и исковете на К. П. по чл.108 ЗС и по чл.109 ЗС са уважени.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, 2 и т.3 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по съществения материалноправен въпрос, че уговорка, относно ползването на общи части само на лица, чиито помещения обслужват е нищожна, което противоречало на касационната съдебна практика, изразена в цитираните от касаторите касационни решения. В противоречие с касационната практика въззивният съд се бил произнесъл и относно възможността на етажния собственик да има достъп до комините на сградата, цитирайки решения 145 по гр.дело № 53/1990 год. на ІV-то г.о., ВС, решение № 1* по гр.дело № 146/1974 год. на І-во г.о., ВС, и ТР № 34/1983 год. на ОСГК.
Цитираните решения на касационния съд са неотносими към спорното правоотношение, при което не могат да се обосноват изводи за различно и противоречиво произнасяне по един и същи материалноправен въпрос, защото: съгласно спогодбата между страните, реализирана с нот.акт № 126/1971 год. е разпределено реалното ползване на първия етаж между съсобствениците-купувачи на същия и сутеренния етаж, както и правото им да ползват главния вход до продадения им първи етаж. Изрично в п.ІІІ от нотариалния акт е отразено, че купувачите не придобиват таванския етаж и тавана, които се изключват от предмета на покупко-продажбата. Стълбището не е изключено от предмета на продажбата, а само е определено как ще се ползва. В цитираното решение № 145 по гр.дело № 53/1990 год. на ВС е разгледан друг съществен материалноправен въпрос, когато и стълбището, в качеството му на обща част по предназначение е предмет на спогодбата по съдебната делба и с нея предназначението на общата част е изменено, по съгласие на съсобствениците, като е престанало да бъде обща част.
Цитираното решение № 1* по гр.дело № 146/1974 год. също е неотносимо към спорното правоотношение, защото предмета на ревандикационния иск не е таванско помещение, а подпокривно пространство, до което няма достъп с редовна стълба и е неизползваемо, освен като изолация между последната плоча и за покрива, по който съществен материалноправен въпрос се е произнесъл въззивният съд, обявявайки го за обща част по естеството си, която не може да променя своето предназначение по съгласие на съсобствениците. В същият смисъл е и ТР № 34 по гр.дело № 11/1983 год. на ОСГК, с което са съобразени изводите на решаващия съд.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му от касаторите части, поради отсъствие на основанията за това по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 30.07.2008 год. по гр.дело № 754/2006 год. на К. окръжен съд, в обжалваните му части, по касационната жалба на К. Х. П., с вх. № 4087/21.10.2008 год., по касационната жалба на Г. И. С., с вх. № 4145/23.10.2008 год., по касационната жалба на Г. Г. С. , с вх. № 4094/22.10.2008 год. и по касационната жалба на И. Г. С. и Ц. Г. А. , с вх. № 4167/24.10.2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: