О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.688
гр.София,29.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 4325/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. М. Я. от гр. С. против решение № 83/21.04.2008 год. по гр.дело № 2018/2007 год. на Софийския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 20.07.2007 год. по гр.дело № 805/2006 год. в частта, с която е отхвърлен иска за мораторна лихва, като погасен по давност и е постановено въззивно решение.
Касаторката се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд се бил произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обсъждайки разпоредбата на чл.9 ЗЗД, в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в решение № 1285/2002 год. по гр.дело № 2173/2001 год. на V-то г.о. и в решение № 140/20.03.2006 год. по т.дело № 408/2005 год. на ТК.
Касационният съд счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения: решаващият съд е приел за нищожна уговорката за лихва, тъй като противоречи на добрите нрави – чл.26, ал.1 ЗЗД, защото уговорената между страните в чл.2 от договора договорена лихва, в размер на 3.5% месечно, или 42% годишно разкрива белезите на една несправедлива договореност до неморално висок размер, който е в противоречие с установените в обществото добри нрави и затова тази клауза е нищожна и не поражда правно действие.
Практиката на ВКС, изразена в цитираните решения е различна, т.е. изводите на въззивния съд противоречат, защото съгласно касационната съдебна практика страните по договор за заем могат свободно да уговарят размера на т.нар. възнаградителна лихва.говорката следва да е писмена, като размерът на договорената лихва не е обусловен от определения от МС размер. Подобни са изводите на касационния съд и в цитираното решение № 140/20.03.2006 год. по гр.дело № 408/2005 год. и поради констатациите, че въззивният съд се е произнесъл по този съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, се налага допускане на касационно обжалване на съдебния му акт, затова и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 83/21.04.2008 год. по гр.дело № 2018/2007 год. на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на Р. М. Я. от гр. С., с вх. № 4327/16.06.2008 год.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на второ г.о. ВКС, след внасяне на държавна такса от касаторката, в размер на 186/сто осемдесет и шест/лева, по сметка на ВКС на РБ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: