О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 16.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 55 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №985,постановено на 20.11.2009г. по ч.гр.д. №368/2009г. Плевенският окръжен съд е оставил без уважение като неоснователна частната жалба на Д. Й. Й. против решение №602/27.02.2009г. / с характер на определение/,постановено по гр.д. №3758/2007г. на Плевенския районен съд,с което производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от Д. Й. Й.,който поддържа,че същото е неправилно,тъй като в производството пред първоинстанционния съд е допуснато направено от него изменение на предявения иск и така предявения иск е допустим. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречиво разрешаване на материалноправен и процесуалноправен въпрос с оглед посочените актове на ВКС. Поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на предявения от него установителен иск в противоречие с посочените определения на ВКС / определение №15/22.01.1980г. по ч.гр.д. №3306/1979г. на ІІ ГО на ВС;определение №5/21.02.1970г. по гр.д. №164/1970г. на ІІІ ГО на ВС и определение №1/09.01.2009г. по гр.д. №2052/2008г. на V ГО на ВКС.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С подадената на 05.11.2007г. до Плевенския районен съд искова молба Д. Й. Й. е поискал по отношение на О. П. да бъдат установени границите на наследствените му имоти,по отношение на които с влязло в сила съдебно решение е признато по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собствеността и О. П. да бъде задължена да извърши попълване на помощния план с границите на имотите,предмет на възстановяване на собствеността и да издаде на основание чл.12,ал.4 ППЗСПЗЗ удостоверение и скица на посочените имоти / решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността не е било постановявано/. В о.с.з.,проведено от първоинстанционния съд на 26.01.2009г. е допуснато изменение на петитума на предявения иск,като същият се счита предявен за установяване по отношение на О. П. и ОСЗ-гр. Плевен,че наследствените имоти на Д. Й. Й. се намират в строителните граници на гр. П..
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че претендираното от предявилото иска лице право,заявено с исковата молба, може да бъде защитено само по административен ред,като в подобен случай законодателят не е предвидил искова защита на субективното право като субсидиарна на административната. Прието е,че Д. Й. не разполага с право на иск за претендираното право.
В подкрепа на твърденията за наличие на противоречиво разрешаване на въпроса за наличието на правен интерес и на право на иск за защита на едно субективно право по съдебен ред са представени определения на ВС и ВКС,които обаче не обуславят наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Определение №1/09.01.2009г. по гр.д. №2052/2008г. на V ГО на ВКС касае въпроси,свързани с предпоставките за допускане на обезпечение на иск чрез спиране на строителните и проучвателни работи върху спорния терен. В същото не се разглеждат и разрешават въпроси,свързани с допустимостта на предявен установителен иск,нито за възможността едно твърдяно субективно право да бъде защитено по исков ред.
Определение №15/22.01.1980г. по ч.гр.д. №3306/1979г. на ІІ ГО на ВС касае спорове между родители относно упражняване на родителски права и режима на лични отношения като се поставя и разрешава въпроса за родовата подсъдност по предявените искове,т.е. разрешеният в това определение въпрос не касае идентична нито дори сходна хипотеза с процесната.
Определение №5/21.02.1970г. по гр.д. №164/1970г. на ІІІ ГО на ВС разглежда въпроси,свързани с подведомствеността на един спор,като се приема,че въпросът дали спорът е подведомствен на съда,пред който е предявен,е предварителен въпрос,който следва да бъде разрешен преди разглеждането на спора по същество,тъй като подведомствеността на иска съставлява процесуална предпоставка за неговата допустимост.
В обжалваното определение въпросът за подведомствеността като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство е разрешен по аналогичен начин-прието е,че липсата на правораздавателна компетентност на съда обуславя недопустимостта на производството – по претенцията на Д. Й. за възстановяване на собствеността върху имот по реда на ЗСПЗЗ компетентна да се произнесе е ОСЗ след провеждане на предвидената в закона административна процедура,вкл. и при наличие на влязло в сила съдебно решение,с което по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване. Извършената от съда преценка за наличието на предпоставките за допустимост на предявения установителен иск съответствува изцяло на константната съдебна практика, вкл. с оглед изискването за наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,особено в хипотеза,при която законът предвижда специален ред за реализиране на претендираното право. Не е налице противоречиво разрешаване на въпрос от значение за изхода на производството,поради което настоящият състав приема,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №985,постановено на 20.11.2009г. по ч.гр.д. №368/2009г. по описа на Плевенския окръжен съд по подадената от Д. Й. Й. частна жалба вх. №7860/04.12.2009г.
Председател:
Членове: