Определение №78 от 23.2.2010 по ч.пр. дело №24/24 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 78
 
София, 23.02.2010 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Елса Ташева
                                       ЧЛЕНОВЕ:   Светлана Калинова
                                                                 Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 24 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №694,постановено на 30.07.2009г. по ч.гр.д. №640/2009г. Плевенският окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на С. Н. Н.,З. И. Н., В. Г. П.,Христо Й. Х. ,Анатоли В. Г. ,Деян Н. Ч. ,Пламен Ч. Г. ,Маруся Д. С. ,Стефан Ц. Д. ,Георги Д. Т. ,Румянка Н. Х. ,Ангел Г. Б. ,Смилен С. М. , К. А. К. ,Даринка В. Б. ,Румянка И. Д. ,Наталия Н. Д. ,Бисерка А. А. ,Красимир М. Н. ,Пламен А. Д. ,Богдан Т. Н. , М. И. П. ,Таня Г. Г. ,Донка Н. Д. ,Татяна М. Б. Т. ,Лилия И. М. , Д. П. К. ,Милен П. Б. ,Тони М. Н. , М. Ц. Д. и И. К. Х. против определение №5330/05.06.2009г. на Плевенски районен съд,с което производството по гр.д. №2909/2009г. е прекратено поради недопустимост на предявения по реда на чл.75,ал.2 ЗН иск.
Определението е обжалвано от С. Н. Н.,З. И. Н., В. Г. П.,Христо Й. Х. , А. В. Г. ,Деян Н. Ч. ,Пламен Ч. Г. , М. Д. С. ,Стефан Ц. Д. ,Георги Д. Т. ,Румянка Н. Х. ,Ангел Г. Б. ,Смилен С. М. , К. А. К. ,Даринка В. Б. ,Румянка И. Д. ,Наталия Н. Д. ,Бисерка А. А. ,Красимир М. Н. ,Пламен А. Д. ,Богдан Т. Н. ,Миленка И. П. ,Таня Г. Г. ,Донка Н. Д. ,Татяна М. Б. Т. ,Лилия И. М. ,Даниела П. К. , М. П. Б. ,Тони М. Н. ,Маргарита Ц. Д. и И. К. Х. ,които поддържат,че същото е неправилно,тъй като при наличието на решение по допускане на делбата,те не могат да вземат участие във втората фаза на делбеното производство,а не желаят да предявяват нов иск за делба,в който случай могат да защитят правата си само посредством предявения иск по чл.75,ал.2 ЗН. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,като твърдят,че въпросът за допустимостта на предявяването на иск по чл.75,ал.2 ЗН е решен от въззивния съд в противоречие с даденото от ВКС разрешение в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдебни актове.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът Д. Л. К. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Излага съображения и за неоснователност на подадената частна жалба. Претендира да му бъдат заплатени направените разноски.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът Л. Н. К. изразява становище,че частната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд е приел,че предявеният по реда на чл.75,ал.2 ЗН иск за установяване нищожността на делбата,допусната с решение по гр.д. №3034/2006г. по описа на Плевенския районен съд,изменено с решение по в.гр.д. №665/2007г. на Плевенския окръжен съд е недопустим,тъй като делбеното производство не е приключило,т.е. делбата не е извършена. Прието е,че за да се иска прогласяване нищожността на делбата поради неучастие на някой от съделителите,делбата следва да бъде извършена,т.е. да е приключила втората фаза на делбеното производство. В случая е постановено само решение по допускане на делбата,поради което самостоятелно предявеният иск е недопустим като преждевременно заведен.
Жалбоподателите поддържат,че по въпроса за възможността искът по чл.75,ал.2 ЗН да бъде предявен при наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата преди същата да е извършена е налице противоречива практика,като се позовават на представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС.
Поддържаната от жалбоподателите теза за наличие на противоречиво разрешаване на поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос обаче не може да бъде споделена,тъй като в представените с изложението решения на ВКС са разглеждани други процесуалноправни въпроси,свързани с възможността на неучаствувалите в делбеното производство лица,които твърдят,че имат права върху имотите,предмет на делбата,да заявят своите претенции във втората фаза на делбеното производство,респ. да предявят в друго производство иск за делба.
В решение №506/08.07.2005г.,постановено по гр.д. №217/2005г. на І ГО на ВКС е прието,че разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗН не касае валидността на решението по допускане на делбата,което е задължително както за съда, така и за страните след влизането му в сила. В производството по извършване на делбата съдът е длъжен да ликвидира с съсобствеността между лицата,по отношение на които с влязло в сила решение по допускане на делбата е прието,че са съсобственици. Разгледана е следователно хипотеза за допустимост на възражение по чл.75,ал.2 ЗН във втората фаза на делбеното производство и за значението на решението по допускане на делбата за фазата по извършването й. Изводът за обвързаност на съда от решението по допускане на делбата обаче не сочи на противоречиво разрешаване на въпроса кога възражението по чл.75,ал.2 ЗН е допустимо в друго производство.
В същия смисъл е и решение №1054/19.11.2008г. на ВКС,ІІІ ГО, постановено по гр.д. №2787/2007г.,в което е прието,че влязлото в сила решение по допускане на делбата обвързва съда във втората фаза по извършването й. Прието е,че ако някой сънаследник не е участвувал в делбата,тя е нищожна съгласно чл.75,ал.2 ЗН,а не решението по допускането и извършването й като не съществува пречка наследникът, който не е встъпил главно до приключване на производството по допускане на делбата в първата инстанция,да предяви в отделно производство своя иск за делба.
Не е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос,тъй като изразеното в решението на ІІІ ГО на ВКС становище касае правото на всеки съсобственик за предяви своя иск за делба,реализирайки по този начин своето неупражнено до момента потестативно право да иска ликвидиране на съсобствеността,а не вещноправните последици на делбата,която е извършена без участието на съсобственик и възможността неучаствувалия в делбата да се позовава на разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗН,за да защити притежавания от него дял от съсобствения имот. В случая е налице изрично изявление на предявилите иска лица,че не желаят да предявят иск за делба,те. пред въззивния съд не е бил поставян на разглеждане въпросът за допустимостта на този конститутивен иск,поради което следва да се приеме,че не е налице идентичност на разглежданите въпроси.
В решение №146/18.03.2002г. на І ГО на ВКС,постановено по гр.д. №722/2001г.,постановено в производство по подадена молба за отмяна на влязло в сила решение по извършване на делбата,е прието,че доколкото не съществува възможност за отмяна на решението по допускане на делбата поради неучастието на съсобственик,е допустимо да се предяви нов иск за делба с участието на всички съделители,тъй като решението не може да породи правни последици с оглед чл.75,ал.2 ЗН. Въпросът по приложението на чл.75,ал.2 ЗН обаче в този случай е разгледан в хипотеза на вече извършена делба и освен това основният въпрос,по който ВКС се е произнесъл касае противопоставимостта на решението по допускане и извършване на делбата на неучаствувалия в делбеното производство съсобсвеник,т.е. силата на присъдено нещо и както в решение №1054/19.11.2008г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д. №2787/2007г.,възможността неучаствуващия в предходното делбено производство съсобственик да предяви своя иск за делба.
Не е налице идентичност на разрешените в представените с изложението решения на ВКС въпроси с въпроса,поставен на разглеждане в настоящето производство,поради което следва да се приеме,че не се установява наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,т.е. соченото в частната жалба основание за допускането на обжалваното определение до касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №694, постановено на 30.07.2009г. по ч.гр.д. №640/2009г. по описа на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Н. Н.,З. И. Н., В. Г. П.,Христо Й. Х. , А. В. Г. ,Деян Н. Ч. ,Пламен Ч. Г. , М. Д. С. ,Стефан Ц. Д. ,Георги Д. Т. , Р. Н. Х. ,Ангел Г. Б. ,Смилен С. М. , К. А. К. ,Даринка В. Б. , Р. И. Д. ,Наталия Н. Д. ,Бисерка А. А. ,Красимир М. Н. ,Пламен А. Д. ,Богдан Т. Н. ,Миленка И. П. ,Таня Г. Г. , Д. Н. Д. ,Татяна М. Б. Т. ,Лилия И. М. ,Даниела П. К. , М. П. Б. ,Тони М. Н. ,Маргарита Ц. Д. и И. К. Х. на основание чл.78,ал.4 ГПК да заплатят на Д. Л. К. сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените в производството разноски.
 
Председател:
 
Членове:
 
 

Scroll to Top