О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 415
гр.София 12.12. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 2192/2008 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната жалба на М. В. М., Е. И. К. и В. И. М. и трите от гр. Х., срещу определение № 223/27.10.2008 год. по ч.гр.дело № 472/2008 год. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.08.2008 год. на Районен съд-Димитровград и е върната исковата им молба, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт и се настоява за отмяната му. Жалбоподателите се позовават на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на частната им жалба до касационно обжалване, тъй като въззивното определение противоречи на съдебната практика на ВКС. Конкретни съдебни актове, постановени от ВКС не са посочени от касаторите.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, съгласно чл.275, ал.1 ГПК, във връзка с чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията е неоснователна и следва да се остави без уважение.
За да потвърди постановеното от първоинстанционния съд разпореждане за връщане на исковата молба, като нередовна, противоречаща на изискванията на чл.127 ГПК, въззивният съд е изложил мотивирани съображения за законосъобразност на съдебния акт.
Горните изводи се споделят и от настоящата инстанция. Съдът е сезиран първоначално с неясна искова молба, представляваща изложение на обстоятелства, които не кореспондират с петитума й. След задължителните указания за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127, т.4 и 5 ГПК е последвало още по-неясно уточнение, от което би могло да се направи единствен извод, че ищците „не водят иск за собственост, а претендират отмяна на нот.акт № 302/1990 год., издаден в полза на М. П. Х., на основание чл.431, ал.1 ГПК”.
Обсъждането на тези обстоятелства мотивират касационната инстанция към извода за недопустимост на претенцията на ищците, поради липса на правен интерес, в какъвто смисъл въззивният съд не е изложил съображения, но като краен резултат съдебният му акт е правилен.
Постоянната съдебна практика на ВКС на РБ е единна, а не противоречива, че съдът е длъжен служебно да следи за наличието на интереса – чл.124 ГПК. Самостоятелен иск по чл.537, ал.1 ГПК/нов/, респ. 431, ал.2 ГПК/отм./ е недопустим, с оглед на ТР № 178/1986 год. ОСГК на ВС, защото: „предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт”.
Като е приел нередовност на исковата молба, на основание чл.124, т.4 и 5 ГПК и постановил връщането потвърдил разпореждането за връщането й, като краен резултат правилно въззивният съд е върнал същата на подателите, защото в настоящето производство касационният съд констатира служебно и нейната недопустимост, поради отсъствие на п равен интерес, съгласно чл.124, ал.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 223/27.10.2008 год. по ч.гр.дело № 472/2008 год. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.08.2008 год. на Районен съд-Димитровград, на основание чл.129 ГПК за връщане на исковата молба на М. В. М., Е. И. К. и В. И. М. , всички от гр. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: