О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 100
гр.София 11.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 5233/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. К. К. и Н. М. К. и двамата от гр. С. срещу решение № 83/26.06.2008 год. по гр.дело № 115/2007 год. на Силистренския окръжен съд.
Касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на касационната им жалба, тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, изразяващ се в незачитане на изключителното им право на собственост и отказвайки да приложи института на придобивната давност, въпреки съдебната практика на касационния съд, в обратния смисъл. В тази връзка касаторите се позовават на решение № 304 по гр.дело № 75/1995 год. на ВС и на решение № 140 по гр.дело № 797/2005 год. на ВКС на РБ.
Касационният съд счита, че не са налице твърдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване касационната им жалба по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на съсобствения имот, съобразно наследствените части на страните, включително и по отношение на касаторите, въпреки възражението им за отсъствие на право на съсобственост, тъй като имотът е изключителна тяхна собственост, придобит по давностно владение, видно от нот.акт № 16 от 2004 год., въззивният съд е отказал да признае изключителното право на собственост върху имота. Съображенията на въззивният съд са, че касаторите не са владяли спокойно и несмущавано процесния имот в продължение на 10 години, който е бил наследствен имот, останал в наследство на починалите общи наследодатели. Владението е осъществявано от тях, като наследници, които са държали и стопанисвали частите на останалите наследници, без да променят отношението си към имота от държатели във владелци, по отношение на които би бил приложил института на придобивната давност. Тези изводи са обосновани при обсъждане на свидетелските показания.
Поддържаният довод, че изводите на въззивния съд противоречат с практиката на касационния съд, изразена в цитираните две съдебни решения е неоснователен. С решение № 304 по гр.дело № 75/1995 год. съдът е обсъждал съществен материалноправен въпрос за намерението на един от съвладелците да промени владението от името на всички във владение само за себе си, което може да се изяви по различни начини. Касаторите не са се позовали на нито един от начините, изброени примерно в решението, за да демонстрират промяна на владението си от името на всички съсобственици, във владение само за себе си, с изключение на декларирането на имота, като тяхна собственост, което е направено на 13.10.2004 год. дори преди издаването на констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка /№ 16 от 22.12.2004 год./. Не е налице противоречие и с второто цитирано решение № 140 по гр.дело № 797/2005 год. на ВКС на РБ, според което прилагането на института на придобивната давност по чл.79 ЗС е в зависимост от предприетите конкретни действия, които единият наследник следва да демонстрира и да доведе до знанието на останалите сънаследници, показвайки им несъмнено, че с упражняваната от него фактическа власт отрича техните права върху вещта/имота/, който вече държи като свой, и само за себе си. Такива действия касаторите не са демонстрирали, затова упражняваната фактическа власт от тях не е променила съдържанието си, изразена в държане на имота, а не във владение само за себе си и срещу всички останали сънаследници, в какъвто смисъл въззивният съд е споделил практиката в цитираните решения, отричайки изключителните права на собственост, придобити от касаторите по давност, като сънаследници.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 83 от 26.06.2008 год. по гр.дело № 115/2007 год. на Силистренския окръжен съд по касационната жалба на Д. К. К. и Н. М. К. и двамата от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: