О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 101
гр.София 11.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 5313/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. В. В. от гр. С. срещу решение № 103/11.07.2008 год. по гр.дело № 115/2008 год. на Силистренския окръжен съд. Касаторът поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на касационната му жалба, като е изложил аргументи само по т.1 на процесуалната норма, цитирайки съдебна практика в решение № 121/17.03.2006 год. по гр.дело № 787/2005 год. на ВКС на РБ, І-во г.о., с която въззивният съд не се е съобразил и решил съществения материалноправен въпрос в противоречие с нея.
Касационният съд счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на касационната жалба, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 51/2006 год. на Силистренския районен съд, с което искът за делба е отхвърлен, по отношение на нива от 25.5 дка в м.”Алтарлъ”, с. К. и нива от 1.065 дка в м.”До селото” в същото землище, въззивният съд е приел, че по отношение на тези земеделски имоти не е проведена административната процедура, след успешно проведения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което отсъства конкретизация на имотите, които следва да се допуснат до делба.
Цитираното от касатора решение № 121 по гр.дело № 787/2005 год. на ВКС не съдържа по-различни правни изводи, за да се мотивира извод за съществуващо противоречие между този съдебен акт, като съдебна практика на касационния съд и въззивното решение. Безспорно е обстоятелството, че с влязло в сила решение и по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ касационният съд по гр.дело № 944/2004 год. е признал за установено, по отношение на С. С. Ж./участник в настоящия спор за делба/, че С. В. В. е собственик по наследство на 1/3 ид.ч. от конкретни два имота, останали след смъртта на С. С. Ж. , починал на 10.06.1936 год., а именно: на нива от 21 дка в м.”Под лозята” и на нива от 7 дка в м.”Коджаламбур кулак”, землището на с. К.. Решението на касационния съд е влязло в сила на 20.06.2005 год., но не е заявено пред органа на поземлената собственост, който следва да издаде административен акт, въз основа на решението и съобразен с правото на собственост на наследниците на починалия С. Ж. , които са страни в настоящия делбен процес. При подробен прочит на цитираното от касатора решение № 121 по гр.дело № 787/2005 год. на ВКС се установява, че след като има съдебно произнасяне по дяловете на наследниците на общия наследодател поземлената комисия, която е издала последващо решение, относно възстановеното право на собственост е следвало да се съобрази с признатия обем от права на наследниците. Делбеният съд не е обвързан от това решение, а от съдебното решение, постановено по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, за обема от наследствени права. В конкретният случай административната процедура по възстановяване на правото на собственост, след разрешаване на спора за материално право по съдебен ред, по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е приключила, поради което цитираното касационно решение е неотносимо, тъй като с него е разрешен друг материалноправен въпрос, различен от спорния.
По отношение на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се съдържат конкретни аргументи, при което само позоваването на това основание не е достатъчно, за да се мотивира касационен извод, че е налице хипотезата на процесуалната норма, за допускане на касационно обжалване на това основание.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 103 от 11.07.2008 год. по гр.дело № 115/2008 год. на Силистренския окръжен съд по касационната жалба на С. В. В. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: