О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 115
гр.София 18.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 3952/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Р. Н. от гр. Б. срещу решение от 21.04.2008 год. по гр.дело № 1008/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което са предоставени родителските права върху малолетните деца на бащата Х. Д. Х. , определен е режим на свиждане и издръжка.
Касаторката се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като решаващият съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за критериите, които са от значение за предоставяне упражняването на родителските права върху децата, в противоречие с Постановление № 1/1974 год. на Пленума на ВС.
Касационната инстанция счита, че не е налице твърдяното от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което касационната й жалба не следва да се допусне на касационно обжалване, по следните съображения: за да обоснове промяната, която налага изменение на мерките, относно упражняването на родителските права, които първоначално са били предоставени на касаторката, решаващият съд е констатирал нейната необходимост, поради продължителното отсъствие на майката от страната, при което грижите за малолетните две деца е поела тяхната болна баба. Съпоставени са условията на живот, които осигурява майката в дома на родителите си, в който децата нямат подходящи битови условия, за разлика от дома на техния баща, в чието семейство децата се чувстват много добре. Промяната в режима е обусловена и от желанието на децата да живеят при бащата.
В този смисъл позоваването на съдебната практика, съгласно Постановление № 1/1974 год. на Пленума на ВС, която е в съответствие с изводите на въззивния съд, затова е неоснователно твърдението на касаторката за наличие на противоречие, налагащо допускане на касационно обжалване. Съгласно практиката в цитираното постановление към промените, засягащи положението на детето и обстоятелствата спадат влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, включително и социалната среда, които правилно са отчетени и съобразени от решаващия съд. Правилно и съобразявайки се със задължителната практика съдът е отчел и нежеланието на децата да живеят при майката, поради продължителното й отсъствие и поетите родителски задължения от тяхната баба, която не е в състояние да се справи с тях.
В същия смисъл са и цитираните от касаторката касационни решения по гр.дело № 544/28.07.2003 год. по гр.дело № 297/2003 год. на ВКС на РБ, ІІ г.о. и решение № 480/04.06.2004 год. по гр.дело № 146/2004 год. на ВКС на РБ, ІІ г.о., според които съдът следва да преценява всички обстоятелства, с оглед на интереса на децата, който е основание за възлагане упражняването на родителските права и определяне на мерките за лични отношения с другия родител. Интересът на децата е установен конкретно от съда, в полза на бащата, при преценка на всички обстоятелства, които засягат тяхното физическо, психическо и нравствено развитие, поради създадените от него такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № І* от 21.04.2008 год. по гр.дело № 1008/2007 год. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: