Определение №209 от по гр. дело №4771/4771 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N 209
 
гр.София 08.12. 2008 година
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Пето гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и осма година в  състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                     ЧЛЕНОВЕ:    БОНКА ДЕЧЕВА
                                                            ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
 
                                                                                                                                  
изслуша  докладваното   от
председателя     (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 4771/2008 година
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. Т. Н. от гр. Д. срещу решение по гр.дело № 712/2008 год. на Добричкия окръжен съд, в частта, с която предявения иск по чл.33, ал.2 ЗС е уважен. Поддържаните основания от касаторката за допускане на касационната й жалба до касационно обжалване са, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решен и в противоречие с практиката на съдилищата. В подкрепа на поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК касаторката се позовава на решения, постановени от ВКС.
 
Срещу същото въззивно решение № 295/03.07.2008 год. по гр.дело № 712/2007 год. на окръжен съд-Добрич е постъпила касационна жалба и от И. М. Н. и Д. И. Н. от гр. Д., които изразяват становище за неговата неправилност и настояват за отмяната му. Касаторите се позовават на основанията, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Твърдението си, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за правата им, относно изкупуването на държавната земя, върху която е отстъпено право на строеж, което е в противоречие със съдебната практика на ВКС, не се подкрепя от цитираните решения, позоваването на които е неотносимо към спора. Касаторите не излагат съображения и за съществуването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касационните жалби М. С. Д. , от гр. Д., Н. С. Д. от с.гр. и М. С. Д. от същия гр., не изразяват становище по тях.
Касационната инстанция обсъди поддържаните основания за допускане до касационно обжалване на двете касационни жалби и констатира следното:
По касационните основания на касаторката А. Т. Н.:
Не съществува противоречива практика на ВКС на РБ, относно приложението на чл.107, ал.2 ГПК/отм./, защото, съобразявайки постоянната съдебна практика в този смисъл въззивният съд е отказал да отложи делото, тъй като както касаторката, така и пълномощника й не са били в невъзможност да се явят по делото в последното съдебно заседание пред въззивната инстанция на 28.05.2008 год., по причина, която не са могли да отстранят. Не е внезапна и неотстранима невъзможност за явяване по делото на повереника на касаторката, с оглед на представената заповед № 53/27.05.2008 год., за командировка на адв. Н издадена от „З”ООД, със задача „явяване по ВТД № 176/2008 год.”, защото за касаторката не е съществувала пречка за явяването й по делото. В тази връзка, представеният амбулаторен лист, установяващ здравословното състояние на касаторката, страдаща от остър фарингит, удостоверява само временната й нетрудоспособност до 30.05.2008 год., но не и обективна невъзможност за явяване по делото. В тези случаи практиката на ВКС е непротиворечива и споделяща становището, за отсъствие на предпоставките за приложението на чл.107, ал.2 ГПК/отм./. Не е налице противоречие с практиката на ВКС и в отказа на въззивния съд да направи преценка на разпитаните свидетели, установяващи действителните правоотношения, възникнали по повод на сделката покупко-продажба/нот.акт № 129/2004 год./ по отношение на недвижимия имот, с оглед ограничителния режим за допускане на свидетели в хипотезата на чл.133, б.”б” ГПК, с които се цели опровергаване на съдържанието на официален документ и наложеното изискване в нея „само при изрично съгласие на страните”. Касаторката не е посочила конкретните обстоятелства, които свидетелите е следвало да установяват, затова и ответниците не са изразили становище, нито изрично, нито конклудентно. Отсъствието на изрично съгласие не може да мотивира извод за мълчаливо съгласие, тъй като то трябва да е ясно и недвусмислено. В този смисъл неотносимо към тази разпоредба е позоваването на решение № 1/2001 год. по гр.дело № 587/2001 год. на ВКС на РБ и обсъжданата процесуална норма на чл.127, ал.2 ГПК/отм./. Непротиворечива е съдебната практика на ВКС и по отношение на преклузивния срок при тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.33, ал.2, изр.последно ЗС, която поставя изискването за срока на предявяването на иска за изкупуване, който е двумесечен от продажбата, но този срок следва да се зачете, считано от датата на узнаването й. Позоваването на решения № 1820/2001 год. по гр.дело № 155/2001 год. и на решение № 1470/1964 год. по гр.дело № 694/1964 год. са в потвърждение за единна съдебна практика в този смисъл.
По изложените съображения, ВКС на РБ, V-то г.о. намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на касационната жалба на А. Т. Н..
По основанията за допускане до касационно обжалване на касационната жалба на И. и Д. Н. :
Т. на касаторите, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно приложението на чл.33 ЗС относно сделка, по която е прехвърлен целия имот, а не идеална част от него, което становище било в противоречие със съдебната практика на ВКС не представлява основание за касационно обжалване, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и ще се обсъжда по същество, като оплакване за неправилност на въззивното решение, в случай ,че касационната жалба се допуска до касационно обжалване, но не представлява самостоятелно основание за нейното допускане до касация, с оглед на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като посочените решения на ВКС не установяват противоречива практика по съществения материалноправен въпрос, относно приложението на чл.33, ал.1 ЗС, по който въззивния съд се е произнесъл, приемайки че е извършена продажба на идеална част от съсобствен недвижим имот.
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира, че не са налице основанията, твърдяни от касаторите И. и Д. Н. за допускане до касация на касационната им жалба, по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 295/03.07.2008 год. по гр.дело № 712/2007 год. на Добричкия окръжен съд, по касационната жалба на А. Т. Н. от гр. Д..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 295/03.07.2008 год. по гр.дело № 712/2007 год. на Добричкия окръжен съд, по касационната жалба на И. М. Н. и Д. И. Н. и двамата от гр. Д..
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top