Определение №472 от 30.12.2008 по ч.пр. дело №2228/2228 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N 472
 
гр.София 30.12.2008 година
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Пето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември  две хиляди и осма година в  състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                     ЧЛЕНОВЕ:    БОНКА ДЕЧЕВА
                                                            ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                                                                                                         
изслуша  докладваното   от
председателя     (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
ч.пр.гражданско дело № 2228/2008 година
 
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Ц. С. К. от гр. С. срещу определение № 549/25.09.2008 год. по ч.гр.дело № 1198/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение от 20.06.2008 год. по гр.дело № 16472/2008 год. на Софийски районен съд за частично връщане на исковата й молба. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Жалбоподателката твърди, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане д о касационно обжалване на частната й жалба, защото по съществения процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд, с който се отрича допустимостта на претенцията й за нищожност на публичната продан няма създадена съдебна практика.
 
Настоящата инстанция счита, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на касационната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: ищцата К е предявила два обективно и субективно съединени искове, изразяващи се в претенцията й да се обяви за нищожна сделка, поради отсъствие на представителна власт и в претенция – да се обяви недействителност на публична продан, по силата на която вторият ответник е придобил качество на купувач на недвижимия имот, предмет на първата възмездна сделка.
Районният съд е приел за недопустим вторият иск, позовавайки се на разпоредбата на чл.496, ал.3 ГПК и тъй като ищцата не се легитимира с нито едно от качествата, изискуеми се от процесуалната норма, то искът й е приет за недопустим за разглеждане в исковото производство.
Сезираната с частна жалба въззивна инстанция е споделила правните изводи за недопустимост на втората претенция, по отношение на която е върната исковата молба, като недопустима и оставила в сила определението на първоинстанционния съд.
Въззивното определение е правилно и касационната инстанция го потвърди, по следните съображения: жалбоподателката твърди, че извършената публична продан, въз основа на постановлението за възлагане, по силата на което ответникът Д. И. е обявен за купувач на имот, представляващ апартамента, който бил нейна собственост, а не собственост на длъжника, не била действителна. В тази връзка съдебната практика е единна, приемайки че продажбата на чужда
 
вещ не поражда правните последици на недействителност на сделката. Публичната продан не е договор за продажба по своето правно естество, а едностранен властнически акт на съдия изпълнителя, какъвто представлява постановлението му за възлагане, по отношение на нея се прилагат специалните правила на изпълнителния процес. Съгласно чл.496, ал.3 ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 и при невнасяне на цената. Публичната продан може да бъде оспорена по исков ред само при два недостатъка: когато имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването и когато имотът е бил възложен, макар, че купувачът не е платил цената. Само в първият случай обаче проданта е недействителна. Жалбоподателката не поддържа тези основания за пороци на продажбата. Нещо повече, тя не притежава и качество на надлежна страна по отношение на тези основания, защото не разполага с право на иск, което процесуалната норма на чл.496, ал.3 ГПК възлага на участниците в изпълнителния процес и конкретно на участниците в публичната продан. Срещу така осъществената публична продан жалбоподателката може да защити правата си по исков ред, ако докаже, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 549/25.09.2008 год. по ч.гр.дело № 1* по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Ц. С. К. от гр. С. против определение от 20.06.2008 год. по
 
гр.дело № 16472/2008 год. на Софийски районен съд за частично връщане на исковата й молба.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top