О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 3
гр.София 13.01.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 3182/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Д. С. от гр. Лом срещу въззивно решение от 23.01.2008 год. по гр.дело № 390/2007 год. на Окръжен съд-Монтана, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 28.09.2007 год. по гр.дело № 561/2007 год. на Районен съд-Лом и исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК са отхвърлени.
Касаторът твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се на съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, а именно „един или повече от един секретари на Синдикално ръководство се ползват от закрилата, предвидена в чл.333, ал.3 КТ в предвидените в този текст от КТ уволнения”, който въпрос касае правилното приложение на закона.
Ответникът по касационната жалба Д. за в. с умствена изостаналост „Ч”, гр. Лом не изразява становище по нея.
Касационният съд счита, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, по следните съображения: заповедта за уволнение, която е предмет на настоящето съдебно производство е с правно основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и касае прекратяване на трудово правоотношение с работник, който е синдикален член на учредената синдикална секция на КТ”Подкрепа”, какъвто е бил ищецът. Ищецът е бил избран за трети секретар на тази секция, наред с избраните преди него М. Б. и И. И. Ръководството на синдикалната секция на КТ”Подкрепа” е дало своето съгласие за уволнението на ищеца. Решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, считайки, че за спорното правоотношение е реализирана защитата, без да е необходимо съгласие на по-горестоящ синдикален орган, защото третият секретар, по смисъла на пар.1, т.6 ДР на КТ не се включва в понятието „синдикално ръководство” и по отношение на него е неприложима закрилата, по чл.333, ал.3 КТ.
Съдебната практика относно приложимата закрила по чл.333, ал.3 КТ, поставяща конкретно изискване към работодателя само в случаи на уволнение на член от синдикално ръководство в предприятието да се получи предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация, е единна и непротиворечива. Напротив, съществува постоянна съдебна практика, че освен първият секретар, който се счита за член от синдикалното ръководство в предприятието, останалите избрани след него нямат това качество и не се ползват със закрилата по чл.333, ал.3 КТ, а за тях е приложима на общо основание закрилата по чл.333, ал.4 КТ. При наличие на конкретика на двете правни норми, регламентиращи различни правоотношения, възникнали със синдикални членове, с различно качество не е налице колизия между чл.333, ал.3 и чл.333, ал.4 КТ, което да налага и формира нова съдебна практика, различна от съществуващата вече, затова касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба на Е. Д. С. от гр. Лом срещу въззивно решение от 23.01.2008 год. по гр.дело № 390/2007 год. на Окръжен съд-Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: