О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 193
гр.София 03.12. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 4141/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. С. М. от гр. С. срещу решение от 25.04.2008 год. по гр.дело № 3956/2007 год. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 14.07.2003 год. по гр.дело № 16515/2002 год. на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете й по чл.128 КТ за сумата 2 685 щ.д., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.1999 год. до 23.06.1999 год., както и иска за заплащане на мораторна лихва, в размер на 1 405.59 щ.д. за периода от 01.04.1999 год. до 10.12.2002 год., като неоснователни, поради изтекла погасителна давност.
Касаторката се позовава на основанията, регламентирани в л.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане до касация на жалбата й, позовавайки се на това, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и с практиката на съдилищата.
В подкрепа на основанието за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторката се позовава на редица решения на ВКС на РБ, който се е произнесъл еднозначно, относно началото на погасителната давност, както и относно случаите, в които следва да се счита за прекъсната.
Настоящата инстанция счита, че не е налице посоченото от касаторката основание, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за допускане до касационно обжалване на касационната й жалба, защото: за да отхвърли исковете на касаторката, като погасени по давност при направено възражение от ответника в същия смисъл, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 КТ, която регламентира 3-годишен срок на тези искове, т.е. времето през което могат да се предявят, считано от датата, когато вземането е станало изискуемо, с оглед на неговото естество – вземане за неизплатено трудово възнаграждение. Началният момент на давностните срокове по искове за трудови спорове е определен в закона – чл.358, ал.1, т.1, 2, 3 КТ диференцирано, според характера на претенцията. В конкретният случай за спорното правоотношение е приложима материалноправната разпоредба на чл.358, ал.1, т.3 КТ. За да определи началният момент на давността за исковете, предявени от касаторката, съдът е приложил общия гражданскоправен принцип – давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо/чл.114 ЗЗД/. Към спорното правоотношение е приложен и общия гражданскоправен принцип на материалноправната разпоредба на чл.116 ЗЗД, регламентираща случаите, в които давността се прекъсва, но констатирал отсъствие на изчерпателно изброените в закона предпоставки за това. Представените съдебни решения от касаторката не мотивират други изводи в настоящата инстанция, освен единственият – че въззивното решение е съобразено с единната практика на ВКС в този смисъл, която не може да бъде и по-различна от императивните изисквания на закона.
Касаторката се позовава и на друго основание за допускане до касация, а именно чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото първата и въззивната инстанция са постановили противоречиви решения по спора, с който ги е сезирала. Процесуалната разпоредба на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има съвсем различен смисъл и касае хипотеза на противоречива съдебна практика по сходни спорове, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без аргументи в нейна подкрепа не е достатъчно, за да обоснове изводи за съществуването на това основание за допускане до касационно обжалване на касационната жалба, тъй като отсъстват съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 194/25.04.2008 год. по гр.дело № 3956/2007 год. на Софийски градски съд, ІV-Д в.о., по жалбата на Р. С. М. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: