О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
гр.София, 23.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 171/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. Х. Х. и В. Х. Х. от гр. С. против решение № 1347/29.10.2009 год. по гр.дело № 647/2009 год. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен отрицателноустановителния иск за собственост.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото считат, че по въпроса за инфраструктурата с местно значение съдът се е произнесъл в противоречие с касационната практика, в цитираните съдебни актове, относно приложението на разпоредбата на пар.42 ПЗР и ЗИДЗОС. Освен това касаторите считат, че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото за точното развитие на правото и прилагането на закона е необходимо да се установи кога точно се прилага разпоредбата на пар.42 ПЗР на ЗИДЗОС, по който въпрос не била създадена практика, която е от значение.
Ответникът по касационната жалба О. А. , гр. А., Варненска област изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и настоява за присъждане на разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 283/02.02.2009 год. по гр.дело № 5360/2006 год. на Варненски районен съд и да постанови друг съдебен акт, с който е отхвърлил иска на М. и В. Х. против О. А. , по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за приемане за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. О., вилна зона „К”, община А., съставляващ ПИ № 5* по кадастралната карта на с. О., с площ 533 кв.м. и конкретни граници, въззивният съд е констатирал неговата неоснователност и недоказаност. Обсъден е АДС, съставен за имота през 1995 год. и основанието за това, посочено в пар.42 ПЗР на ЗОС, касаещо имоти, частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и чл.2, ал.1, т.3 ЗОС/имоти, чиято собственост е възстановена на общината/. С изменението на плана от 1995 год. за имот пл. № 167 е отреден парцел ****ХІ-167, с площ 640 кв.м. и съставен АДС от О. А. през 1995 год. Въззивният съд е приел, че като регулационна единица имотът е образуван с изменението на плана от 1995 год., актуван като новопридобит държавен имот, с който общината се е разпоредила, учредявайки право на строеж на З. М. М. , със заповед № 37/19.02.1996 год., а впоследствие и с договор от 04.04.1996 год. В подкрепа на извода е и констатацията на съда, че създаденият с изменението на плана от 1995 год. парцел, съставен от части от имоти, които не са били собственост на физически лица по КП, е бил отреден за жилищно строителство, затова попада в хипотезата на пар.42 от ПЗР на ЗОС.
Съдебните актове, посочени от касаторите като определения № 161 и № 79 са постановени в производството по чл.288 ГПК и нямат характер на съдебната практика, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, съгласно ТР по дело № 1/2009 год. на ОСГКТК, поради което касационният съд не ги коментира.
В цитираните съдебни актове – решение № 205 по гр.дело № 64/1999 год. на 5-чл.състав на ВКС, както и решение № 536 по гр.дело № 2906/1996 год. се обсъжда приложението на пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, регламентиращ правоотношение, различно от настоящето, към което въззивният съд е приложил друга материалноправна норма – тази на пар.42 ПЗР на ЗИДЗОбС, защото е установил, че с одобрената през 1964 год. регулация на населеното място, в което се намира процесния имот, последният се отрежда за жилищно строителство, бил е частна държавна собственост, а не собственост на физически лица, затова е преминал в собственост на О. А. .
В същия смисъл е и постановеното решение № 1256/14.01.2009 год. по гр.дело № 5329/2007 год. на ВКС, V-то г.о., цитирано от касаторите, както и решение № 1* от 06.01.2009 год. по гр.дело № 4696/2007 год. на ВКС ТК.
По изложените съображения, касационният съд счете, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице и твърдяното от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото точното прилагане на закона и развитието на правото, по смисъла на процесуалната норма формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата, според точния смисъл на законите.
Приложената материалноправна норма на пар.42 ПЗР на ЗИДЗОбС е пълна, ясна и непротиворечива и по нея създадената вече практика не налага по-различното й тълкуване, затова касационният съд счете, че въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол, а касаторите следва да заплатят на ответника разноските за настоящето производство, в размер на 1 000 лева, сума, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1* от 29.10.2009 год. по гр.дело № 647/2009 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на М. Х. Х. и В. Х. Х., и двамата от гр. С., с вх. № 43269/23.12.2009 год.
ОСЪЖДА М. Х. Х. и В. Х. Х. от гр. С. да заплатят на О. А. , гр. А., Варненска област сумата 1 000/хиляда/лва, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: