О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр.София, 23.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.пр.гражданско дело № 2074/2008 година
Производството е по чл.274, ал.1, във вр. с ал.3 ГПК, образувано по частната жалба на В. Г. Н. от с. В., Габровска област, М. Г. С. и И. Н. С. от гр. Г. срещу определение от 11.06.2008 год. по гр.дело № 316/2008 год. на Апелативен съд-Велико Т. , с което е оставена без разглеждане, като недопустима частната им жалба срещу определение от 08.05.2008 год. по гр.дело № 259/2007 год. на Габровски окръжен съд и е оставено без уважение възражението им за уточняване цената на иска.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, срещу който следва да се допусне касационно обжалване, тъй като са налице основанията за това в чл.280, ал.1 и т.3 ГПК. В подкрепа на това жалбоподателите цитират съдебната практика на касационния съд, в определение № 90/16.09.1991 год. по н.дело № 573/1991 год. на ІІ н.о. на ВС, определение № 606/15.06.1999 год. по гр.дело № 22/1999 год. на V-то г.о. на ВКС, определение № 302/20.11.2004 год. по гр.дело № 318/2004 год. на ІІ-ро г.о. ВКС и ТР № 1/04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, гр. В. Т. /КУИППД/ изразява становище за недопускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд-В. Търново, поради отсъствие на твърдяните от жалбоподателите основания за това. Касационният съд счита, че по частната жалба не следва да се допусне касационно обжалване, по следните съображения: по иск на КУППД, гр. В. Т. с правно основание чл.27, ал.1 ЗОПДИППД и посочена цена на иска 5 457 052 лева е образувано исково производство срещу В. Н. , ЕТ”В”, М. С. и И. С. , под № 259 по описа за 2007 год. на Габровския окръжен съд. Делото е насрочено за първо заседание на 08.05.2008 год. и във връзка с направеното възражение на ответниците за уточняване на цената на иска, а поради това и произтичащата от това нередовност на исковата молба, съдът е оставил без уважение това възражение, позовавайки се на определената цена на иска в мотивираното искане на ищеца.
Ответниците са обжалвали, като неправилно процесуалното действие на съда пред Апелативен съд-В. Търново, който с определение № 153/11.06.2008 год. по гр.дело № 316/2008 год. е констатирал недопустимост на частната жалба, тъй като атакуваното първоинстанционно определение не подлежи на въззивен контрол, аргументирайки се с процесуалната норма на чл.213 ГПК/отм./ и нейните хипотези, при които е допустим последващ съдебен контрол. Тъй като с определението, постановено на 08.05.2008 год. от първоинстанционния съд не се прегражда по-нататъшното развитие на делото/чл.213, б.”а” ГПК/отм./, а освен това този отказ не е от случаите, изрично посочени в закона /чл.213, б.”б” ГПК/отм./, каквито съображения е изложил въззивния съд, обсъждайки допустимостта на частната жалба, го е мотивирал да я остави без разглеждане, поради отсъствие на процесуалните предпоставки, регламентиращи обжалването на определенията, в чл.213 ГПК/отм./.
Жалбоподателите твърдят пред настоящата инстанция, че въззивният съд се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на касационния съд по съществения процесуалноправен въпрос, относно възможността за инстанционен контрол на определението, постановено от първоинстанционния съд и точното тълкуване на чл.56, ал.2 ГПК/отм./, в който случай е предвидена възможност за обжалване когато съдът увеличава цената на иска и тъй като жалбоподателите имали интерес от намаляване цената на предявения иск, по чието искане съдът се е произнесъл отрицателно, то е нарушен принципа на равнопоставеност на страните, което налагало разширително тълкуване на процесуалната разпоредба, регламентираща обжалване на определенията.
Цитираната от жалбоподателите съдебна практика на касационния съд, в определенията № 90/1991 год. по н.дело № 573/1991 год. на ІІ н.о. ВС, № 606/1999 год. по гр.дело № 22/1999 год. на V-то г.о. ВКС и № 302/2004 год. по гр.дело № 318/2004 год. на ІІ-ро г.о. ВКС не обсъждат процесуалната норма на чл.213 ГПК/отм./, в нито една от хипотезите й, при които е допустим съдебен контрол върху постановените определения. В този смисъл не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, твърдяно от касаторите, че въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос, касаещ възможността за инстанционен контрол върху определение, като е оставил без уважение възражението на ответника за уточняване цената на иска и конкретно нейното намаляване, който съществен процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. И в трите цитирани съдебни акта на ВКС са обсъждани процесуалноправни норми, различни от процесуалната разпоредба на чл.213 ГПК/отм./ и чл.56, ал.2 ГПК/отм./.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовават жалбоподателите, тъй като разпоредбата на чл.213 ГПК/отм./ и в двете й хипотези не се нуждае от тълкуване. Определението , постановено на 08.05.2008 год. няма характер на преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което по отношение на него е неприложим съдебния контрол, предвиден в чл.213, б.”а” ГПК/отм./. Това определение не попада ви в хипотезата на чл.213, б.”б” ГПК/отм./, защото не е посочено изрично в закона. Законодателят е предвидил възможност за инстанционен контрол само на определения, изрично посочени в закона, което изключва прилагането по аналогия, или разширително тълкуване на процесуалните норми, с оглед спазване на принципа на равнопоставеност на страните.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, постановено от Апелативен съд-В. Търново, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 153 от 11.06.2008 год. по ч.гр.дело № 316/2008 год. по описа на Апелативен съд-В. Търново, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. Г. Н. от с. В., Габровска област, М. Г. С. и И. Н. С. от гр. Г. против определение от 08.05.2008 год. по гр.дело № 259/2007 год. на Габровския окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението им за уточняване цената на иска, като недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: