Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр.София, 18.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Наташа Петкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 301/2008 година
Производството е по чл.218а, във връзка с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на Х. М. М. от гр. П. срещу решение № 605/25.10.2007 год. по г р.дело № 683/2007 год. на Окръжен съд-Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба Л. И. Х. и С. П. Х. от гр. П. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, а раз гледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна, по следните съображения: за да отмени изцяло първоинстанционното решение № 212/основното и допълнително към него/ по гр.дело № 900/2006 год. на Пазарджишкия районен съд, с което са уважени исковете на Х. М. и вместо него да постанови съдебния си акт, с който ги е отхвърлил, въззивният съд е изложил правни изводи за тяхната неоснователност и недоказаност. Съдът е констатирал, че нотариалната сделка от 17.12.1979 год. и представляваща договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, реализирана с нот.акт № 158/1979 год. е валидна, защото е налице изискуемата се от закона нотариална форма, по смисъла на чл.18 ЗЗД. С оглед на това сделката е породила вещноправното си действие, по отношение на преобретателите по нея – съпрузите-ответници, които са станали собственици на недвижимия имот, предмет на прехвърлителната сделка.
Тези съображения са мотивирали съда да приеме, че обжалваното решение е неправилно и след като го е отменил е постановил въззивното си решение и отхвърлил исковете на ищцата.
Въззивното решение е неправилно, защото не е съобразено с материалния закон и правните изводи са необосновани, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Установено е по делото, че на 17.12.1979 год., с нот.акт № 158/1979 год., праводателят Г. Д. К. е прехвърлил на Л. И. Х., който е бил вече в брак с втората ответника Сfrac12; ид.част от дворно място – урегулирано и къща, находящи се в гр. П.. Видно от удостоверение за смърт и наследници Г е починал на 15.03.1981 год. Праводателят е дядо на ищцата и на ответника Л. Нотариалният акт е извършен от „районен съдия” „Ил. Филипов”, в качеството си на нотариус, което качество не се оспорва от страните. Касаторката е оспорила положения подпис от него, в качеството му на нотариус, извършил нотариалния акт, което обстоятелство е категорично установено от назначената графологическа експертиза. Според графологическата експертиза И. /Илия/ Ф. не е положил подписа си за „районен съдия” в нот.акт № 158/1979 год.
В първоинстанционното производство защитника на ответниците адв. К е заявил „Ноторно е обстоятелството, че това е подписа на районния съдия Б. П. ”. Това твърдение е било поддържано и във въззивния съд, който е изискал справка от районен съд-Пазарджик от служебното досие на съдия Б. П. , според което за периода 20.02.1979 год. – 19.06.1986 год. няма данни да е бил назначен за нотариус в Пазарджишкия районен съд.
Доказателството е било достатъчно за решаващия съд да приеме, че съдията Б. П. , като е положил подписа си под нотариалния акт е удостоверил, че нотариалните действия са извършени от него, а не от И. Ф. , и че разминаването между името, изписано в нотариалния акт и подписа не води до съществен порок на нотариалния акт.
Правните изводи са неправилни и несъобразени с разпоредбата на чл.472 ГПК/отм./, регламентираща нищожни нотариални действия. Неправилно решаващият съд не е констатирал нарушение на чл.476, б.”е” ГПК/отм./, когато отсъства подпис на нотариуса, извършил нотариалното действие, въпреки че процесуалната норма на чл.472 ГПК/отм./ го изисква за валидността на нотариалното действие.
Разпоредбата на чл.476 ГПК/отм./ изчерпателно изброява всички задължителни реквизити, които трябва да съдържа нотариалния акт, между които са името на нотариуса, който го извършва и неговия подпис. С подписа си нотариуса удостоверява, извършените от него нотариални действия, съгласно чл.474 и сл. ГПК/отм./. Отсъствието на удостоверителния му подпис следва да се обсъди с приложението на чл.472, във вр. с чл.476, б.”е” ГПК/отм./, за да мотивира съда при новото разглеждане на делото към други изводи, касаещи валидността на нотариалните действия и отразяваща се и върху валидността на целените от страните правни последици на сделката, предмет на нотариалния акт. В този смисъл и като прие, че произнасянето по отрицателно установителния иск за собственост е в зависимост от произнасянето по иска за нищожност на нот.акт и на сделката, касационният съд отмени изцяло въззивното решение и в тази му част и
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение № 605/25.10.2007 год. по гр.дело № 683/2007 год. на Окръжен съд-Пазарджик и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: