О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
гр.София, 23.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 157/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. С. Я. от с. Б., Община-гр. Кочериново, против решение от 27.01.2009 год. по гр.дело № 741/2007 год. на Окръжен съд-Благоевград, с което по отношение на нея е уважен иска по чл.21, ал.2 СК.
Касаторката се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото счита, че въззивният съд е игнорирал показанията на свидетелите, подкрепящи нейното възражение и теза за семейния произход на средствата, което било довело до незаконосъобразност и необоснованост на съдебния му акт и е в противоречие с решение № 535/17.06.1994 год. по гр.дело № 403/1994 год. на ВКС,, І-во г.о. и решение № 116/07.02.1991 год. по гр.дело № 1403/1990 год. на ВКС, І-во г.о. В подкрепа на твърдението си за наличие и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не сочи обстоятелства и аргументи.
Ответникът по касационната жалба Л. Б. В. от гр. Б. не изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира отсъствие на предпоставките за това и в двете, поддържани от касаторката хипотези на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните съображения: за да уважи установителната претенция за собственост, по чл.21, ал.2 СК, в полза на бившия съпруг Л, въззивният съд е приел за оборена установената в чл.19 СК презумпция за съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването на право на собственост върху недвижим имот по времето на брака.
Неоснователен е довода на касаторката, относно необсъждането на показанията на свидетелите, посочени от нея, защото св. Я, нейна майка, е разпитана пред първоинстанционния съд за обстоятелства, които не са били спорни между страните и които са потвърдени с писмени доказателства. Цитираните от касаторката съдебни актове – решение № 535 по гр.дело № 404/1994 год. на ВКС и решение № 116 по гр.дело № 1403/2000 год., според които извънбрачния принос, т.е. преобразуването на лично имущество на единия от съпрузите в част от общо придобитото в течение на брака може да се установява с всички допустими доказателства, включително и със свидетелски показания, само подкрепят като правилни процесуалните действия на въззивния съд, който не ги е изключил, а напротив – допуснал ги е в хода на процеса.
Доколкото в довода на касаторката се съдържат твърдения за неправилно интерпретиране на свидетелските показания, то това би било касационно отменително основание, но по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и може да бъде разгледано, ако са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случая не е налице нито една от цитираните от касаторката предпоставки за това, по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /по т.3 касаторката не излага доводи и аргументи, които да бъдат предмет на обсъждане/, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 64/15.04.2009 год. по гр.дело № 741/2007 год. на Окръжен съд-Благоевград, по касационната жалба на М. С. Я. от с. Б., Община гр. К., с вх. № 1* от 20.05.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!